Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
— Страх ме е.
— Знам, ала ще направим…
— Не става въпрос за това. Страхувам се да не би да не съм в състояние да я довърша. — Понижи глас. — Страхувам се, че Кулата ще се срине и аз ще бъда виновен за това.
— Това зависи от ка, а не от теб — каза Роланд. — Или от мен. До този момент съм доволен от себе си. А сега… — Кимна към Еди и тъкмо щеше да се изправи, когато Кинг го спря.
— Почакай — рече домакинът им.
Стрелеца го изгледа с вдигнати вежди.
— Разрешиха ми да изпращам разни неща…, ала това е ставало само веднъж.
„Говори като военнопленник“ — помисли си съпругът на Сузана. След което попита на глас:
— Кой ти разреши това, Стиви?
Челото на писателя се набръчка.
— Ган? — рече той. — Дали беше Ган? — След което, също както слънчевите лъчи разпръскват утринната мараня, челото му се изглади и той се усмихна. — Мисля, че бях аз! Можех да изпратя писмо до себе си… навярно дори и малък пакет… ала само веднъж. — Усмивката му стана по-широка. — Всичко това… то е като приказка, нали?
— Така е — кимна Еди, мислейки си за стъкления дворец, до който ги беше отвела магистралата в Канзас.
— И какво искаш да направиш? — намеси се Роланд. — До кого би искал да изпратиш послание?
— До Джейк — мигом отвърна Кинг.
— И какво ще му съобщиш?
Гласът на писателя изведнъж се превърна в гласа на Еди Дийн. Не ставаше въпрос за прилика — беше абсолютно същият! Младият стрелец потрепери.
— Дад — а — чум, дад — а — чий — изтананика домакинът им, — ти имаш ключа, не се тревожи!
Роланд и Еди очакваха да има и още, ала това бе всичко. Двамата мъже се спогледаха и този път съпругът на Сузана направи въртеливия жест с пръстите си, означаващ „хайде да тръгваме“. Неговият дин му кимна и те се запътиха към вратата.
— Това си беше доста зловещичко — рече Еди.
Роланд нищо не каза.
Съпругът на Сузана го хвана за ръката.
— Хрумна ми нещо, Роланд. Защо не му кажеш да спре да пие и да пуши, докато още е под въздействието на хипнозата? Особено цигарите. Та той пуши като комин — навсякъде из къщата имаше шибани пепелници! Роланд го гледаше развеселен.
— Еди, ако човек изчака дробовете му да се развият напълно, тютюнът ще удължи, а няма да съкрати живота му. Поради тази причина всички в Гилеад пушеха — с изключение на най-бедните, но дори и те си имаха своите начини да се насладят на дима. Тютюнът прогонва зловредните изпарения, ако не друго. Както и множество опасни насекоми. Всеки знае това.
— Министърът на здравеопазването на Съединените щати ще бъде очарован да чуе това, което всички в Гилеад знаят — сухо изрече младият стрелец. — Добре, ами алкохолът? Представи си, че обърне джипа си някоя пиянска вечер или пък излезе на междущатското и блъсне някого? Роланд се замисли над това, после поклати глава.
— Поиграх си със съзнанието му — и със самата ка — дотолкова, доколкото сметнах за добре. Дотолкова, доколкото се осмелявам. Добре ще е да се връщаме и да хвърляме по едно око на всеки… Защо клатиш глава? Та историята извира от него!
— Навярно е така, ала едва ли ще можем да се върнем преди двайсет и две години… освен, ако не решим да зарежем Сузана, а аз никога няма да направя това. Скочим ли веднъж в 1999, вече няма да има връщане назад. Не и в този свят.
За един дълъг миг Стрелеца не продума нищо — само погледна към мъжа, облегнал се на кухненския плот, заспал с отворени очи и паднала над челото му коса. След седем или осем минути Кинг щеше да се събуди, без да си спомня нищо за двамата си странни посетители…
Еди не вярваше, че Роланд ще изостави Сюз, ала ето че беше оставил Джейк да падне в бездната, нали? Бе оставил Джейк да полети в бездната много, много отдавна.
— Значи ще трябва да се справи сам — рече Стрелеца и съпругът на Сузана въздъхна облекчено.
— Сай Кинг!
— Да, Роланд.
— Запомни — когато чуеш песента на Костенурката, трябва да захвърлиш всички други неща и да подхванеш тази история.
— Обещавам. Най-малкото, ще се опитам.
— Добре.
Тогава писателят изрече:
— Кълбото трябва да бъде отнесено отвъд ръба и да бъде строшено.
Стрелеца се намръщи.
— Кое кълбо? Черната тринайсетица?
— Ако тя се пробуди, ще се превърне в най-опасното нещо във вселената. В момента се пробужда на едно друго място. На едно друго къде и кога.
— Благодаря ти за пророчеството, сай Кинг.
— Дад — а — чим, дад — а — чула. Занеси кълбото до двойната кула.
Роланд остана безмълвен, а на лицето му бе изписано объркване. Еди докосна челото си с юмрук и се поклони леко:
— Хайл, словострелецо.
Кинг се усмихна едва-едва, сякаш думата му прозвуча глупаво, ала нищо не каза.