Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Тя пристъпи колебливо към шатрата на Ранд и една от Девите сякаш изникна от самата земя — с рогов лък на гърба, колчан на кръста и копия и щит в ръце. Егвийн не успя да различи други сред тая непрогледна тъмница, но знаеше, че са три, дори тук, обкръжени от шест клана, които се бяха заклели във вярност пред Кар-а-карн. Миагома се намираха някъде на север, успоредно на маршрута на похода им — Тимолан не искаше да съобщи какви са намеренията му. Къде бяха останалите кланове, Ранд изглежда, не го интересуваше. Цялото му внимание сега бе насочено в устремния бяг към Джангайския проход.
— Буден ли е, Инайла? — попита тя.
Девата кимна.
— Напоследък не спи достатъчно. Никой не може да издържи дълго без отдих. — Говореше съвсем като майчица, загрижена за детето си.
Една сянка до шатрата се размърда. Беше Авиенда, увита в шала си.
— Бих му изпяла люлчина песничка, ако мислех, че ще помогне — каза айилката. — Чувала съм за жени, които стоят по цяла нощ до бебето, но един пораснал мъж би трябвало да знае, че и другите биха искали да се пъхнат под одеялата. — Двете с Инайла се изкикотиха.
Егвийн се наведе и надникна през процепа на шатрата. Вътрешността се осветяваше от няколко лампи. Ранд не беше сам. Тъмните очи на Натаил изглеждаха измъчени и той едва прикриваше прозявката си. Той поне със сигурност искаше вече да спи. Ранд лежеше изтегнат до един от позлатените маслени светилници и четеше опърпана книга в кожена подвързия — сигурно поредния превод на Пророчествата за Дракона.
Изведнъж той запрелиства страниците и се разсмя. Тя се помъчи да се убеди, че в този смях няма никаква лудост, само горчивина.
— Чудесна шегичка — каза той на Натаил, затвори книгата и му я подхвърли. — Прочети страница двеста осемдесет и седма и страница четиристотин и ми кажи не си ли съгласен.
Егвийн стисна устни и се изправи. Трябваше да внимава с книгите. А тя не можеше да говори с него, още по-малко пред веселчуна. Колко срамно, че използваше за компания човек, когото почти не познаваше. Не. Той все пак се срещаше с Авиенда твърде често, както и с вождовете, а и с Лан всеки ден, и с Мат понякога.
— Защо не влезеш при тях, Авиенда? Ако и ти беше вътре, сигурно щяха да говорят за нещо друго освен за тази книга.
— Той пожела да поговори с веселчуна, Егвийн, а рядко го прави пред мен или който и да е друг. Ако не бях излязла, щяха да излязат двамата с Натаил.
— Децата са голяма беля, както съм чувала. — Инайла се засмя. — А синовете — още по-зле. Ти би могла да разбереш, доколко е вярно, и да ми кажеш, след като остави копието. — Авиенда я изгледа намръщено и се върна на мястото си до входа като обидена котка. На Инайла, изглежда, и това й се стори много смешно: разсмя се неудържимо и се запляска по хълбоците.
Мърморейки си наум за айилския хумор — тя почти никога не успяваше да го разбере — Егвийн тръгна към шатрата на Моарейн, недалече от тази на Ранд. Тук също имаше цепка светлина и тя разбра, че Айез Седай е будна. Моарейн преливаше — съвсем нищожни струйки от Силата, но достатъчни, за да ги долови Егвийн. Лан лежеше наблизо, загърнат в стражническото си наметало; освен главата и краката му, всичко останало сякаш се беше сляло с нощта. Тя се уви плътно в пелерината си, вдигна поли и запристъпва на пръсти, за да не го събуди.
Дишането му не се промени, но нещо я накара да се извърне и да го погледне. Лунна светлина проблясваше в очите му, които се бяха отворили и я наблюдаваха. Още докато тя си извръщаше главата, те отново се затвориха. Нито един мускул не трепна по него: все едно че изобщо не беше се събуждал. Понякога този мъж я изнервяше. Не можеше да разбере какво толкова е намерила Нинив у него.
Коленичила до процепа на платнището, тя надникна вътре. Моарейн седеше по средата, обкръжена от сиянието на сайдар, и премяташе между пръстите си синьото камъче, което обикновено висеше на челото й. То блестеше, увеличавайки малко светлината от единствената запалена лампа. В огнището имаше само изстинала пепел. Дори миризмата беше изчезнала.
— Може ли да вляза?
Наложи и се да го повтори преди Моарейн да отговори.
— Разбира се.
Светлината на сайдар се стопи и Айез Седай се зае да привързва златната верижка около косата си.
— Ранд ли подслушваш? — Егвийн се разположи до нея. В шатрата беше студено колкото навън. Тя преля пламъци в огнището и овърза потока. — Нали каза, че няма да го правиш повече.
— Казах, че след като Мъдрите могат да следят сънищата му, трябва да му позволим известна уединеност. Те повече не ме попитаха, откакто той ги отряза, и аз не съм го предлагала. Не забравяй, че те си имат свои цели, които може и да не съвпадат с тези на Кулата.