Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
А се изливаха тези полутъмни улици — по които нощем се носеха престорени и непресторени стенания и по които нощем не яздеше конната стража, изливаха се тези улици в светлата река на крайбрежния път, опасал целия залив на Фанагория. И когато корабите идеха през нощта, виждаха насреща си като зиналите уста на змейове вратите на кръчми — казваха, че били девет десетици. И като змейове кръчмите гълтаха с одимените си врати подивели от морето мъже. Гълтаха и хиляди бъчви вино, труповете на хиляди бикове, овни, сърни, патици, риби, гълтаха коли с плодове, снопове треви за подправка, дърва, грозде — и смилаха всичко, та го изхвърляха през задните си проходи. Някои от пияните мъже тръгваха по ручеите на улиците с мангалите, други мъже змейовете избълваха към морето, а някои оставаха да наторяват с мършата си фанагорийската земя. Из тези кръчми и край тези мангали хората на Аспарух бяха видели да се мотае и да влиза, и да излиза синът на Израил.
Но евреинът отново вдигна ръце към небето и с възмущение рече:
— Аз ли да спя с тези жени? Аз ли да легна с тях, господарю? Аз съм като техен баща и като тяхна утеха. Трябва с тъга да ти призная, че отдавна съм се отказал да спя с жени.
А Севар му каза:
— Тогава защо мангалите на жените, при които влизаш, изгарят всичкото благовоние, та дори въглените им угасват? Да не четеш своите еврейски молитви при момичетата?
И евреинът се ядоса и каза на Севар:
— А как научавам тези безценни вести, голобради мъдрецо? Да не мислиш, че като отида при тюркутския пратеник и го попитам: „Кажи ми дават ли злато арабите на твоя каган?“ — той ще ми каже? А когато се размекне в обятията на някоя персийка, която е учила занаята си в храма на Астарта, заедно с хилядите мръсотии, които ще повърне хищната тюркутска уста, ще се търкулне и някой бисер. Ти виждал ли си как във вонята на купища мъртви миди, които се разлагат, рибарите ровят и търсят бисери? Цели нощи седя край тези клети жени и те си почиват с мене, и аз слушам тъжните им глупави разкази за живота им. И заедно с тези безкрайни и все едни и същи думи за измама, алчност и глупост, понякога устата им изтървават някой бисер. А ти ме укоряваш за мъките, които търпя.
Но Севар не се трогна и му каза:
— А защо държиш оная млада еврейка в странноприемницата, в която живееш? Не ти ли омръзна да слушаш все един и същ разказ за живота й?
Евреинът се смути, но каза:
— Ах, оная ли… С ужас разбрах, че е дъщеря на мой приятел. И търся кораб с надеждни хора, за да я върна в Испания, защото Испания е далеч.
Сега и Аспарух се усмихна за пръв път от много дни, защото се виждаше как храбро и нагло лъже евреинът, но лъжеше с такава радост и удоволствие, че човек прощаваше лъжата му и се развеселяваше. И евреинът също се усмихна и се видя колко умен човек е той и как се прави на глупав. И евреинът каза:
— Не само аз не излизам от улицата с мангалите. Оттам не излиза и тюркутът Истеми, син на Песах. И все така се случва, че харесваме едни и същи жени.
И евреинът се натъжи и каза:
— Жалко само, че нито пратеникът на славяните Слав, нито пратеникът на ромеите Скира идват на нашата улица. И византиеца го разбирам, защото при него живее най-красивата жена във Фанагория — тракийката Земела.
И Севар се отдръпна и пребледня, но Аспарух и евреинът не забелязаха, че името на Земела го порази, защото и двамата гледаха към Фанагория. И евреинът каза:
— Ах, уви — чувам шум на много племена, които бучат, както бучи морето. И чувам смута на народите, които напират, както напират големи води. Не съм го казал аз, господарю, казал го е пророк Исая, глава седемнадесета, ред дванадесети. А числото на главата е нещастно, но числото на реда е щастливо. И аз чувам този смут на народите, но дали го чуват и другите?
Аспарух му каза:
— Успокой се — ще кажа да донесат до ушите на хана твоите думи.
И като си спомни за баща си, Аспарух помръкна и попита:
— Евреино, как беше името ти?
И евреинът не се засегна, че са забравили името му, и с достойнство каза:
— Името ми е Исак, син на Яков. В нашия свещен закон Яков е син на Исак и не мога да разбера защо моите прадеди са объркали реда на имената. Може би в това се крие коренът на моите беди.
Аспарух попита:
— Защо баща ми те прати при мене?
Евреинът отговори:
— Той искаше да ти разправя някои от моите пътувания, защото, когато му ги разказах, той се учуди.