Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
— Наистина ли казаха така? — попита благо той. После извади бутилка скоч и две чаши и попита: — Малко уиски? Мисля, че ще ти е необходимо след всичко, което си преживял.
— Да ти го начукам на уискито.
Той сви рамене.
— Както искаш — каза и си наля една чаша.
— Защо нареди да убият Питърсън?
— За какво говориш? Аз не съм убивал Питърсън. Ти го уби. Мен нищо не ме свързва с убийството. Нищичко. Имам предвид, че аз ти казах само да го изведеш на вечеря. И после чувам, че той е паднал под влака. Гаден начин да убиеш някого, а, Алън?
Аз се строполих на дивана и хванах главата си с две ръце. Той приближи и се наведе над мен, после продължи да говори с този спокоен, делови тон.
— Помисли си за това. Всички знаят колко ненавиждаше Тед Питърсън заради това, че той ти разруши кариерата. И всеки, който е присъствал снощи на приема на СОФТУС, може да свидетелства за степента на твоята омраза, благодарение на скандала, който вдигна. Обзалагам се, че ти си бил последният човек, който го е видял — както, несъмнено, ще потвърди пред ченгетата оберкелнерът от Хайт Риджънси. Тръгнали сте си заедно, нали? И от онова, което току-що ми разказаха моите колеги, по това време той е бил абсолютно гроги и очевидно на теб е било поверено задължението да го заведеш у тях.
— Сега, да погледнем фактите, Нед — сценарият, който описвам, ще бъде музика в ушите на местния окръжен прокурор от окръг Феърфийлд. Той не само ще докаже, че си бил на мястото на престъплението… той има и много добър мотив. Нещо повече, само няколко минути след като си го убил, ти си се качил на влака. Естествено, там трябва да е имало кондуктор, който те е видял. Обзалагам се, че във вагона е имало и няколко пътници, които лесно биха могли да те разпознаят.
Усетих още един пристъп на гадене, но в стомаха не беше останало нищо.
— Сега знам, че по време на разпита ти ще размахаш някаква история за това как си работил за Балантайн, как фонд „Екскалибър“ е наша собственост. Добре, не съществуват абсолютно никакви документи за това, че ти си бил нает от нас — и фондът, както вече ти казах, е разделен между три офшорно регистрирани компании. Да, ние наистина си плащаме данъците на държавата — в крайна сметка ние сме добри граждани — но холдингът е конструиран по такъв начин, че на хартия той никога не може да бъде проследен обратно до Балантайн индъстриз. И според бермудските, люксембургските и бахамските закони няма начин да бъде разкрита самоличността на действителния собственик. Тази информация е поверителна и според американските закони. Така че, нали разбираш, Нед — ние сме чисти, а ти си… е, убиец.
Ударих Джери. С отворена дясна ръка. Улучих го право в носа. Той падна на една страна, покри лицето си с ръце. Аз грабнах един тежък пепелник от масичката и се готвех да го стоваря върху главата му.
— Давай — подкани ме подигравателно Джери, — направи го. И ще бъдеш обвинен в две убийства.
Аз замръзнах с вдигнат над главата си пепелник. После го оставих на дивана. Строполих се обратно на възглавничките. Джери се надигна от пода, отиде до кухнята, отвори хладилника, напълни една кърпа с ледени кубчета и я опря о разкървавения си нос.
— Това беше тъпо, Алън — отбеляза той, — много тъпо.
Аз се надигнах с усилие от дивана.
— Аз изчезвам от тук.
— Боя се, че няма да отидеш никъде. Ако го направиш, полицията ще получи сигнал, че именно ти си човекът, когото търсят.
Не казах нищо.
Джери махна леда от носа си, огледа кърпата за кръв, сви рамене и я хвърли в мивката.
— Даже не можеш да удряш както трябва — ухили се той.
— Какво искаш?
— Да искам? Аз? Нищо не искам, Алън. Нищо друго, освен твоята лоялност. Защото сценарият, който току-що ти описах, ще се разиграе само ако извършиш нещо прибързано. Например да се раздрънкаш пред вестниците или да избягаш. Или да се опиташ да напуснеш работата.
— Полицията ще ме открие много бързо.
— Няма начин. Разбира се, във вестниците ще пише за някакъв тип, когото са видели с Питърсън — но докато някой не подшушне на ченгетата, кой ще знае, че това си ти? Искам да кажа, преди да го видиш в СОФТУС, кога беше последният ти контакт с Питърсън?
— Преди Коледа.
— Ето на. Както и да е, ако поради някаква непредвидена причина те посочат, ще ти помогна с алиби. Разбира се, че са те видели да се караш с Питърсън в Паркър меридиен. Но през нощта на неговата смърт ти си бил в командировка извън града.