Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
— Като че ли пред нас е станал някакъв инцидент, така че ще почакаме известно време.
Аз замръзнах. И се чудех дали някой не е забелязал това.
— Знаете ли какво става? — попита един от пътниците.
— Боя се, че на релсите има труп, на около миля от тук. Разбрах, че е от северната страна, но ченгетата временно са затворили линията и в двете посоки.
Следващият половин час беше най-дългият в живота ми. Трябваше да устоя на незабавното изкушение да се стрелна от влака, да хвана такси и да помоля шофьора да ме закара до Манхатън. Това означаваше да привлека вниманието към себе си. Хората във влака и шофьорът щяха да ме запомнят като някой, който изглежда червен и отчаяно иска да се измъкне от града. Но се тревожех и заради това, че ако залепна за дълго на линията, бих могъл да изтърва крайния полунощен срок на Джери. Така че взех решение да изтичам навън и да намеря такси, ако влакът не тръгне до четиридесет и пет минути.
За щастие ние потеглихме напред след десет минути. В началото пълзяхме по релсите. Само за минута стигнахме до сцената на инцидента. Там имаше няколко полицейски коли, линейка и купища служебни лица, стълпили се от едната страна на релсите. Задните врати на линейката зееха отворени и аз видях трупа през белия найлонов чувал. Едно униформено ченге погледна към влака. Аз инстинктивно сведох глава, а после си помислих: … дали той забеляза това?… дали в момента не посяга към радиостанцията си, за да се обади на ченгетата на следващата гара да заловят един потенциален заподозрян във влака Метро Норт, пътуващ на юг?
— Грозна сцена, нали?
Аз подскочих и осъзнах, че гледам към кондуктора. Той явно се забавляваше, докато наблюдаваше свръх напрегнатата ми реакция.
— Извинете, ако ви уплаших — промърмори той.
— Не ви видях да идвате — обясних аз. — Аз просто…
Посочих към прозореца.
— Да, истинска каша. А когато бяхме спрели в Олд Гринич и ги чакахме да почистят линията, се чу слух, че машинистът видял двама мъже на релсите. Но бе открито само едно тяло.
— Без майтап? — попитах аз.
— Да. Мен ако питате, всичко това е някак подозрително. Направо до Гранд сентръл ли пътувате?
Аз кимнах и му подадох банкнота от двайсет долара. Той продупчи билета и ми го върна заедно с рестото.
— Приятно пътуване, сър.
Никакъв шанс да е приятно, искаше ми се да му кажа.
Слава Богу, след като минахме едва-едва покрай сцената на произшествието, увеличихме скоростта. Прекарах цялото пътуване загледан през прозореца в тъмната пустота на нощта; в мозъка ми постоянно изплуваха образи от последните минути на Питърсън върху железопътните релси. После се видях седнал на онази пейка в парка предишния ден, как обмислях подозренията на Елиът Кепъл относно фонда. Инстинктите бяха ми подсказали да напусна кораба, веднага да се откажа от работата. Но аз останах. Както останах и след като най-напред прочетох проспектите на „Екскалибър“ и изпитах безпокойство относно законността на фонда. Както се молех за тази работа, без даже да помисля какво всъщност мога да бъда принуден да върша.
И сега всяко от тези решения изглеждаше огромно, монументално, жизненоважно. Докато тогава не ми трябваха повече от няколко секунди да ги взема. Толкова ли време е необходимо да направиш погрешен избор? Няколко нервни милисекунди — когато си толкова отчаян, че се хващаш за всяка сламка, която ти предложат.
Стигнахме Гранд сентръл малко след единайсет. Махнах на едно такси и бях в мансардата четиридесет минути преди крайния срок. Джери седеше до кухненската маса, говорейки, както обикновено, по телефона. Затвори веднага щом влязох.
— Е, как мина вечерята с Питърсън? — доволно попита той.
— Знаеш точно как е минала, ти, кучи син…
— Съжалявам, не знам.
— О, така ли? — креснах аз. — Е, тогава ще ти кажа. След вечерята двама типове с пистолети ни натикаха в колата на Питърсън и ме принудиха да карам до едно тихо местенце край гарата в Олд Гринич, а после да гледам как те хвърлят Питърсън под идващия нюхейвънски експрес. Така че ето как мина проклетата вечер, Джери…
— Ако бях на твое място, щях да оставя този враждебен тон — охлади ме той, изправи се и отвори кухненския шкаф.
— Ще използвам такъв тон, какъвто си искам. Особено след като двамата типове, които убиха Питърсън, дадоха да се разбере, че ти си мозъкът на тази операция.