Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
Няколко от тях вдигнаха поглед, когато Малвърд поведе Сейнт Джеймс към затворената врата в другия край на лабораторията, но никой не проговори. Когато Малвърд почука рязко на същата врата и влезе, без да дочака отговор, няколкото, които им бяха обърнали внимание, загубиха интерес.
Една секретарка, която изглеждаше също толкова изтормозена, колкото и Малвърд, при влизането им се обърна към тях от шкафа за папки. Стол, бюро, компютър и лазерен принтер я обграждаха от всички страни.
— За вас, господин Малвърд. — Тя посегна към купчина телефонни съобщения, прикрепени с кламер. — Не зная какво да казвам на хората.
Малвърд ги взе, прелисти ги и ги пусна на бюрото й.
— Откажете им — рече той. — Откажете на всички. Нямам време да отговарям на телефонни обаждания.
— Но…
— Тук водят ли се дневници за ангажиментите, госпожо Къртни? Стигнахте ли вече до това ниво или е твърде много да го очаквам от вас?
Устните й побеляха, когато се усмихна и направи учтив опит да обърне въпросите му на шега — нещо, което бе доста трудно заради тона на Малвърд. Тя мина покрай него, отиде зад бюрото си, извади подвързана с кожа книга и му я подаде.
— Винаги водим отчет, господин Малвърд. Смятам, че ще намерите всичко в идеален ред.
— Надявам се — отвърна той. — Това би било първото, което ще е в ред. Не бих имал нищо против да ми направите един чай. А вие? — Това беше към Сейнт Джеймс, който отказа. — Погрижете се за това, ако обичате — беше финалното обръщение към госпожа Къртни, която му хвърли унищожителен поглед и тръгна да изпълни поръчката.
Малвърд отвори втора врата, която водеше към втора стая, по-голяма от първата, но в никакъв случай по-малко претъпкана. Очевидно беше кабинетът на директора по проектите и изглеждаше точно така. Стари метални лавици съдържаха томове, посветени на медицинската биохимия, на фармакокинетиката, на фармакологията, на генетиката. Вързани на пакети течения от медицински списания си съперничеха с тях за пространство, както и устройство за отчитане на налягането, старинен микроскоп и везни. Поне тридесет подвързани с кожа тетрадки заемаха лавиците най-близо до бюрото и Сейнт Джеймс предположи, че съдържат резултатите от експериментите, провеждани от техническия персонал във външната лаборатория. На стената над бюрото дълга диаграма чертаеше прогреса на нещо със зелени и червени линии. Под нея в четири големи кутии в рамки имаше колекция от скорпиони, разперени, сякаш за да демонстрират превъзходството на човека над по-нисшите същества.
Малвърд се намръщи към последните, докато заемаше мястото си зад бюрото. След това погледна още веднъж многозначително часовника си.
— С какво мога да ви помогна?
Сейнт Джеймс махна купчина ръкописи от единствения друг стол в стаята. След това седна, погледна за момент диаграмата и каза:
— Очевидно Мик Камбри е идвал в този отдел многократно през последните няколко месеца. Бил е журналист.
— И казвате, че е бил убит? Смятате, че има някаква връзка между смъртта му и „Айлингтън“?
— Няколко души мислят, че може да е работел върху някаква тема. Би могло да има връзка между нея и смъртта му. Все още не знаем.
— Но казахте, че не сте от полицията.
— Точно така.
Сейнт Джеймс зачака Малвърд да използва това като претекст да приключи разговора им. Имаше пълното право да го направи. Но сякаш признатият им преди това общ интерес към науката се оказа достатъчен, за да продължи срещата, защото Малвърд кимна замислено и прелисти дневника с ангажименти, който приличаше на списък от произволно подбрани дати. След това каза:
— Да-а. Камбри. Да видим. — Започна да чете, като плъзгаше пръст надолу по страниците, както малко преди това бе правило момичето от приемната. — Смит-Томас, Холингтън, Швайнбек, Бари… За какво изобщо се е срещал с него?… Тавърсли, Пауърс… А, ето го: Камбри, единадесет и половина. — Той присви очи към датата. — В петък, преди две седмици.
— Момичето от приемната каза, че е бил тук и преди. Името му има ли го в дневника на друго място, освен в онзи петък?
Малвърд прелисти услужливо дневника. После взе лист хартия, записа датите и ги подаде на Сейнт Джеймс, след като прегледа целия дневник.