Пътят на Патриарха
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-428-4
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на Патриарха». Краткое содержание книги:
Мрачният елф Джарлаксъл обаче не иска да се върне в Мензоберанзан, затова се опитва да съгради собствено кралство заедно с Ентрери в земите на Кървав Камък. Крал Гарет отмъщава на Джарлаксъл и Ентрери за това своеволие, като ги изпраща на заточение в родното място на Артемис — Мемнон.
Мемнон е обвит в тайни от детството на Ентрери — наемникът отваря душата си за отдавна погребани емоции — бори се със спомени от травматичното си детство, пробудени от магическата флейта на Идалия.
— Често не знам отговора — отвърна мъжът, обърна се и отиде до леглото.
Кристин обърна стола си така, че да го гледа в очите и настойчиво попита:
— Какво има, любов моя? С какво те държи този мъж?
Гарет я погледна и помълча за известно време, след което отговори:
— Случката с Артемис Ентрери ще ме направи по-добър крал.
Това изявление накара лейди Кристин да повдигне вежда.
— С това, че си решил да не се превръщаш в подобен нему? — попита тя и тонът й разкри съмнение и объркване.
— Не, въпросът не е в това — отвърна Гарет. — В личния ми разговор с Артемис Ентрери той беше прав, че нито родословието, нито отделно действие е истинското мерило за водачество. Действията ми сега и само сега могат да оправдаят титлата, която толкова ценя… и тя ще е празна титла, освен ако наистина не представлява мечтите, надеждите и добруването на хората в това кралство — на всички хора.
— Артемис Ентрери ли ти каза това? — попита Кристин, без да се опита да прикрие съмнението в гласа си.
— Не съм сигурен, че разбираше какво пита — каза Гарет. — Но в общи линии, да, точно това ми каза — на това ме научи. Аз управлявам Дамара и искам да присъединя Вааса към обединеното кралство на Кървав камък. Но това решение трябва да води до благоденствие за народа на Вааса, в противен случай не съм по-достоен претендент за титлата от…
— От Ентрери, Джарлаксъл или Зенги?
— Да — отвърна Джарлаксъл и кимна, докато я гледаше.
В погледа му се четеше решителност, на устните му имаше усмивка, изпълнена с оптимизъм, и надежда, която печелеше симпатиите на почти всички, които го поглеждаха. На фона на това ведро изражение лейди Кристин не можеше да поддържа негодуванието си.
— Тогава остави образа на Артемис Ентрери да съществува в мислите ти за доброто на Дамара и Вааса — каза тя. — И нека мъжът се махне оттук заедно с приятеля си мрачен елф.
— За доброто на Дамара и Вааса — каза Гарет.
Кристин отиде при съпруга си — мъжът, когото обичаше.
Тя едва почувства как върхът на камата се докосва до кожата му преди да дръпне ръката си назад и да го прободе отново и отново. Изпаднала в дива ярост, обляната в сълзи Калихай удряше безпомощния мъж. Почувства топлата кръв под бедрата си и ръката й започна да мушка още по-яростно, очите й бяха затворени, по бузите й се стичаха сълзи и през цялото време ридаеше за Парисъс.
Гневът й, чувството на безсилие, тъгата, угризенията, изблика на депресията й, всичко това се изчерпи, остави я физически изтощена и тя погледна надолу към мъжа, който бе неин любовник.
Лежеше по гръб с разперени настрани ръце и не правеше опити да се защити. Взираше се в нея със стисната челюст и изписано на лицето разочарование.
По него нямаше и една драскотина, кръвта по бедрото й беше нейна, в резултат на порязване при вдигането на острието.
— Толкова са предвидими, тези слаби човешки създания — отбеляза Кимуриел Облодра, докато двамата с Джарлаксъл наблюдаваха представлението, разиграващо се на леглото на Ентрери през междупространствения джоб, от който бяха отворили портал към стаята.
— Беше толкова убедителна — изрече Джарлаксъл. — Никога не бих повярвал…
— Значи си бил край тези глупаци твърде дълго — изрече Кимуриел. — Нима преценката ти е толкова обременена, че да не трябва да те приветствам обратно в Бреган Д’аерте, когато най-накрая се откажеш от тази глупост и се завърнеш в Мензоберанзан?
Джарлаксъл погледна към псиониста с леден поглед, поглед на убиец, който недвусмислено напомни на Кимуриел с кого разговаря.
Но Джарлаксъл не задържа заплашителния поглед, защото бе привлечен обратно към спектакъла на леглото. Изражението на Калихай вече бе преминало към ужас и тя замахна отново, този път към окото на Ентрери, сякаш искаше отчаяно да спре обвиняващия поглед, с който я гледаше.
Ентрери потрепна, но толкова слабо, че Джарлаксъл се удиви на самодисциплината на мъжа. Разбира се, беше заповядал на Кимуриел да направи кинетична преграда, защото псионистът бе научил за отчаяния план на Калихай. Но Ентрери нямаше откъде да знае, че е бил защитен и въпреки това не се бе опитал да отбие атаките.
Нима Калихай го бе приласкала до степен на такава уязвимост? Нима действията й и успокояващите думи бяха до такава степен приспали бдителността на Артемис Ентрери?
Или просто не му пукаше?