![Пазителка на тайните [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/4/pazitelka-na-tajnite-calibre-1-30-0-download.jpg)
Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]
- Автор: Мортон Кейт
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
2011 г. Лоръл, вече прочута актриса, пристига в семейната ферма, където Дороти посреща деветдесетия си рожден ден на смъртно легло. Преследвана от зловещия спомен за събитията от онзи паметен летен ден, Лоръл се заема да узнае истината за загадъчните обрати в историята на своето семейство. Стара снимка я изпраща по стъпките на Дороти, Вивиaн и Джими — трима души от три различни свята, чиито пътища съдбовно се пресичат в Лондон по време на войната. Тайната се разплита бавно и изкусително в този умело изграден разказ за мечти и подли кроежи, за любов, приятелство и благородство на фона на събития, безвъзвратно променили облика на целия свят.
* * *
Къщата на леля Ейда беше различна от нейната. Боята по стените не се лющеше, по пейките не пълзяха мравки, от вазите не преливаха каскади от градински цветя. В онази къща никакво преливане не се толерираше. Имаше място за всичко и всяко нещо си беше на мястото, както обичаше да казва леля Ейда с писклив глас като прекомерно опъната струна на цигулка.
Навън продължаваше да вали, Вивиан свикна да лежи под канапето в хубавата стая, притисната към дъските на дюшемето. На едно място зеблото беше провиснало, но не се виждаше от вратата, и тя се пъхваше отзад и ставаше невидима. Прокъсаното дъно на канапето ѝ въздействаше утешително, напомняше ѝ за собствената ѝ къща, за семейството ѝ, за щастливата и опърпана бъркотия в дома им. Тук ѝ идеше да се разплаче. В повечето случаи обаче се съсредоточаваше над дишането си, поемаше най-мъничката възможна глътка въздух и я издишаше с почти неподвижни гърди. Часове — цели дни — можеше да минат по този начин, дъждовната вода гъргореше по улуците отвън, а Вивиан стоеше със затворени очи и непомръдващи гърди. Понякога почти успяваше да се убеди, че е съумяла да спре времето.
Най-голямото достойнство на помещението обаче беше фактът, че е строго забранено. Правилото беше съобщено на Вивиан още през първата ѝ нощ в къщата — хубавата стая трябва да се използва само за посрещане на гости, само от леля ѝ и само когато положението на госта го изисква, — а Вивиан кимна сериозно, когато ѝ подсказаха да го направи, за да покаже, че разбира. И наистина идеално разбираше. Никой не използваше стаята, следователно, след като избършеха прах, тя можеше да разчита на усамотение между нейните стени.
И наистина се усамотяваше, поне до днес.
Преподобният Фоли седеше в креслото до прозореца вече петнайсет минути, а леля Ейда се суетеше край него с чай и торта. Вивиан беше в капан под дивана, по-точно беше притисната от хлътнатината, образувана от задника на леля ѝ.
— Нали не се налага да ви напомням какво съветва Бог, госпожо Фрост? — нареждаше преподобният с прекалено сладникавия си тон, който обикновено използваше, когато говори за младенеца Исус. — "Страннолюбието не забравяйте, защото чрез него някои, без да знаят, оказаха гостоприемство на ангели."
— Ако това момиче е ангел, значи аз съм английската кралица.
— Е, ами… — благочестиво потропване на лъжичката по порцелана, — детето е преживяло огромна загуба.
— Още захар, преподобни?
— Не, благодаря ви, госпожо Фрост.
Дъното на канапето провисна още повече, когато леля ѝ въздъхна.
— Всички преживяхме огромна загуба, отче. Само като си по-мисля за скъпия си брат, да загине така… да полети от толкова високо, и всички заедно във форда отвисоко в планината… Харви Уоткинс, който ги намерил, казва, че били толкова обгорели, че не знаел какво гледа. Трагедия…
— Ужасна трагедия.
— Въпреки това. — Обувките на леля Ейда се размърдаха върху килима и Вивиан видя как върхът на едната почеса издутината на стъпалото, приклещена в клопката на другата. — Не мога да я задържа тук. Имам шест деца, а сега и мама ще се премести при нас. Знаете каква е, откакто се наложи лекарят да ѝ отреже крака. Аз съм добра християнка, отче, ходя на църква всяка неделя, участвам в благотворителния базар и в набирането на средства на Великден, но просто не мога да го направя.
— Разбирам.
— Сам знаете, момичето не е лесно.
Разговорът замря, докато сърбаха чая си и размишляваха над конкретните особености на трудния характер на Вивиан.
— Ако беше някой от другите — остави леля Ейда чашата си върху чинийката. — дори горкичкият глуповат Пипин… но това просто не мога. Простете ми, отче, знам, че е грях да го казвам обаче не мога да гледам момичето, без да го виня за случилото се. Тя трябваше да е с тях. Ако не се беше забъркала в неприятности и не я бяха наказали… Тръгнали си от пикника по-рано, защото брат ми не искал да я оставят за дълго — той открай време си е мекушав… — Жената внезапно нададе пронизително стенание и Вивиан си помисли колко грозни, колко слаби са понякога възрастните. Толкова са свикнали да получават каквото искат, че и представа си нямат какво е да си смел.