Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
— Нападението на Калар започна в нощта с червените звезди. Точно както и канимите.
— Кървави врани — каза Макс. Той поклати недоверчиво глава. — Кървави врани…
Сирил погледна Първото копие и каза:
— Ако превземат Елинарх, ще се стрелнат, оставяйки средните земи на Плацида от северната си страна и реката от другата да защитават фланговете им, и ще имат възможност да опустошат земите на Церес от юг.
— И няма дори един пълен легион на осем-деветстотин мили, сър — каза Първото копие. — И не можем да поискаме подкрепления по въздуха. Никой няма да успее да се свърже с нас за това време, за да даде някакви инструкции.
Той мрачно стисна зъби и каза:
— Тук сме сами.
— Не — спокойно го поправи Сирил. — Ние сме легион. Ако ние не се борим, хората в градовете и холтовете ще останат сами срещу канимите.
— Рибките не са готови, сър — предупреди Валиар Маркус. — Не и за отбраната на града.
— Каквото такова. Това е, с което разполагаме. И, велики фурии, те са алерански легионери — Сирил кимна. — Ще се сражаваме.
Очите на Първото копие проблеснаха и зъбите му се оголиха във вълча усмивка.
— Да, сър.
— Центурион, съберете всички офицери тук. Абсолютно всички. Изпълнявайте.
— Сър — каза Маркус, отдаде чест и излезе от палатката.
— Антилар, вие трябва да предадете моята заповед на кавалерията и спомагателните сили — да имат готовност за незабавно тръгване. Ще изпратя днес Фантус и Кадиус Адриан оттатък моста, за да забавят придвижването на евентуалния им авангард, да разузнаят всичко каквото успеят, и да осигурят на цивилното население възможност да избягат, ако е необходимо.
— Сър — каза Макс. Той отдаде чест, кимна на Тави и излезе.
— Магнус. Отидете в града и се свържете със съветник Вогел. Предайте му моите почитания и го помолете да изпрати всички лодки, които може да изпрати, нагоре по реката, за да разпространят новината за нахлуването на канимите. След това го помолете да отвори арсенала на града. Имам нужда от толкова опълченци, колкото може да въоръжи и да изпрати в строя.
Маестро Магнус отдаде чест на капитана, кимна на Тави и излезе.
— А ти, Сципио — каза Сирил и погледна напрегнато и с любопитство към Тави. — Ти изглежда притежаваш талант да намираш неприятностите.
— Аз предпочитам да мисля, че те ме намират, сър.
Капитанът му отговори с мрачна усмивка.
— Осъзнавате ли по-общите връзки между това, която разбрахме за отношенията между Калар и канимите, и опита да се попречи на сър Ерен тук?
— Да, сър — каза Тави. — Това означава, че вероятно Калар има възможност да събира разузнавателни данни вътре в самия легион и че също така може да предприема различни действия, които ще ни направят по-уязвими за канимите.
— Много вероятно — каза Сирил, кимайки в съгласие. — Дръжте очите си отворени. Предайте съобщение на мадам Цимния, че придружаващите легиона трябва да имат готовност да се оттеглят зад стените на града, когато битката стане неизбежна.
— Сър — каза Тави и отдаде чест. — Трябва ли да се върна тук за събранието на офицерите?
— Да. Ще започнем след двадесет минути — Сирил спря и погледна от Тави към Ерен. — Вие двамата, добра работа.
— Благодаря ви, сър — каза Тави и склони глава в посока на Сирил, за да потвърди догадката на капитана. След това си размениха кимвания с Ерен и той напусна палатката.
Тави забърза през разкъсвания от светкавици мрак на започващия да се събужда от нощния си ступор лагер. Навсякъде се чуваха гръмки заповеди, нервно пръхтене на коне и дрънчене на брони.
Глава 29
Лагерът на придружаващите легиона лежеше по-далеч от лагера на легиона, отколкото беше прието. Докато легионът заемаше стандартните отбранителни съоръжения на самия град, там не оставаше място за гражданите и придружаващите.
Новите райони на града бяха построени отвън, извън защитните стени, и придружаващите бяха опънали палатките си на обща територия, принадлежаща на града, надолу по реката.
По всякакви стандарти това не беше най-приятното място за лагер. Земята беше прекалено мека и моментално се превръщаше в кал под краката.
Отпечатъците бързо се пълнеха с вода, което позволяваше на безброй мушици, комари и други жужащи дразнители да се размножават. А когато вятърът духаше от реката или от града, той донасяше всякакви неприятни миризми.