Смъртта като изкуство
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #30
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1391-6
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смъртта като изкуство». Краткое содержание книги:
Просто вие не знаете какво нещо е театърът. По света има сложни машини, но театърът е най-сложната… М. Булгаков, „Театрален роман“
Настя въпросително погледна Антон. Сега може да решава само той, като представител на властта, тя изобщо не би трябвало да присъства на местопроизшествието. Вярно, ако има късмет, ще дойде лично Николай Блинов, тогава въпросът ще може да се реши, но виж, с друг следовател определено не би могла да се разбере.
— Абсолютно сигурен ли сте, че Лесогоров е мъртъв? — попита Антон. — Може би трябва да извикаме Бърза помощ?
— Извиках — бързо отговори Александър Олегович. — Така ми каза директорът: аз ще се обадя в милицията, а ти на Бърза помощ, за да не губим време, че то докато се свържеш… Всъщност не съм проверявал, страх ме е от трупове, но главата му е разбита и на земята до него се търкаля машата за камината… И бюрото е цялото в кръв. Мислите ли, че може да е жив?
— По-добре аз да видя — решително каза Антон.
Той отмести Федотов и влезе в квартирата. Настя остана на стълбищната площадка и улови учудения поглед на помощник-режисьора.
— А вие няма ли да влезете?
Какво сега, да му обяснява, че няма право ли? Нали той, като всички в театъра, смята, че и тя работи на „Петровка“.
— Преди да дойдат експертите, колкото по-малко странични следи останат на мястото, толкова по-добре — намери добър отговор тя.
— А, да, правилно — кимна помощник-режисьорът. — А и все пак сте жена, не бива да гледате такива неща.
— Нищо — позасмя се Настя, — свикнала съм, виждала съм къде-къде по-лошо.
Провървя й, информацията за престъплението в театър „Нова Москва“ бе попаднала на правилното място и бе сварила следователя Блинов в кабинета му, където той съставяше поредния официален документ. Пристигналите лекари констатираха смъртта на Лесогоров и след като съдебномедицинският експерт огледа тялото, стана ясно: смъртта на журналиста бе настъпила преди четиринайсет-петнайсет часа, тоест снощи около девет часа вечерта. Николай Николаевич Блинов помоли да извикат в квартирата охранителя от частната фирма, който трябваше да предаде смяната точно в дванайсет на обяд, но заради извънредните събития не си беше тръгнал, а бе останал в театъра. Тук, на стълбището, пристъпваше от крак на крак и портиерката Тамара Ивановна.
— Идвал ли е снощи някой при Лесогоров? — попита ги следователят. — Може би някой е питал за него, търсил го е?
Оказа се, че никой не е идвал, не го е търсил или питал за него. И самият Артьом не бил довел никого. И изобщо, снощи не бил излизал от театъра, двамата си спомняли това абсолютно точно.
— Но вие сте застъпили на смяна в дванайсет часа вчера — не спираше да пита следователят. — Може при него да е дошъл гостенин преди това, още сутринта? Можете ли да се свържете с хората, от които вчера приехте смяната? За да ги попитам.
Той незабавно получи номерата на телефоните, възложи на Антон да им позвъни и получи напълно очаквания отговор: от вчера сутринта Артьом Лесогоров не е напускал театъра и никой не го е посещавал. Наложи се да разчитат на свидетелските показания, защото в театъра, разбира се, имаше камери за видеонаблюдение, но не и записващи.
— Е, какво ще кажеш, госпожо детектив? Мотаеш се в този театър вече втора седмица, сигурно имаш представа какво става тук.
— Тук става това, че в жилището е можел да влезе всеки от служителите плюс всеки от деветстотинте зрители — рапортува Настя. — Сградата е планирана така, че това е възможно. Този отговор едва ли ще ви зарадва.
Блинов замислено се почеса по носа.
— Мда, хубаво се наредихме… Извикай тук Сташис, ще му дам указания. Между другото, къде е твоето приятелче Зарубин? Нали наредих да дойде, защото с мен дойдоха двама оперативни работници, които нямат и представа от спецификата, не се занимават със случая Богомолов.
— Тук съм, Николай, стига си мърморил — подаде се Сергей Зарубин изпод ръката на експерта, който обработваше повърхността на вратата. — Ти сигурно си летял с включен буркан на колата, а аз като простосмъртен минах през маса задръствания. Николай, може ли да разменя две-три думи с Каменская?
Следователят направи недоволна физиономия, но Зарубин не обърна на това никакво внимание и повлече Настя към ъгъла на стаята.
— Ще ме убиеш ли? — виновно прошепна той. — Убий ме, лично ще те оправдая. Не се задейства усетът ми, случва се. Измъчвай ме колкото искаш. Само не казвай на Коля, защото ще ме разкатае.
— Я стига — огорчено махна с ръка Настя. — Ама нали те молих, молих те, десет пъти ти напомнях: събери ми данни за Лесогоров. Усещах, че именно тук нещо не е наред, той е знаел нещо, нещо важно, и са го убили, за да не го каже на никого. Говорех ти като на човек, като на професионалист, а ти… Ако ми беше дал информация навреме, щях да накарам Лесогоров да си каже и майчиното мляко. Сега остава само да гадаем.