Смъртта като изкуство

Никита Колодни не знаеше дали Артьом Лесогоров е бил блогър.

— Не влизам в интернет, някак не ми е нужно, пък и време нямам — поясни той.

— Споменавал ли е пред вас Лесогоров за някакви свои познати? Имена, с какво се занимават?

— Не, не сме говорили за такива неща.

— А какво бихте казали за личния му живот? Жени, връзки, флиртове?

— Не съм забелязвал. Самият Артьом нищо е ми е казвал, само веднъж спомена, че в града, където живее, имал връзка, която приключила точно преди да пристигне в Москва. А тук… Не, не съм забелязвал нищо такова. Общо взето, той харесваше на много дами в нашия театър, особено на младичките, беше красив… обаятелен, весел. Да, сетих се, веднъж го видях в кафене близо до театъра с нашата Алиса. Но това беше отдавна, преди повече от месец, и то само веднъж.

— Коя е тази Алиса? — строго попита Настя.

— Звездичка — позасмя се Колодни и отново се намръщи. — Млада актриса, току-що излязла от „Щуката“, Лев Алексеевич я избрал. Красива жена.

Настя бързо прегледа списъка на трупата, защото не си спомняше никаква актриса на име Алиса, макар вече да беше разговаряла с всички артисти. Да, ето я, в списъка е.

— Да не е напуснала? Нито веднъж не сме я виждали в театъра.

— Не, на снимки е, в Минск.

— Отдавна ли?

— Не мога да кажа точно, трябва да попитате завеждащата трупата. Но от доста време, сигурно около три седмици.

Няма значение тази Алиса, едва ли е имала страстна връзка с Лесогоров, която да е станала причина за убийството. Ако е имало такава връзка, някой вече щеше да се изтърве за нея пред детективите.

— А разказвал ли ви е Артьом за свои врагове?

— Не — поклати глава Колодни. — Какви врагове може да е имал той? Весел, спокоен младеж, доброжелателен, усмихнат… Хората го обичаха…

— Един журналист винаги може да се сдобие с врагове — каза Антон. — Такава им е професията. А често ли му се обаждаха по телефона?

Никита разпери ръце.

— Аз откъде да знам?…

— Имам предвид: във ваше присъствие.

— Случвало се е… Искате да ме питате дали не съм чул нещо важно? Не, не съм чул. Обикновено му се обаждаха познати, които питаха как върви постановката на пиесата и кога ще ги покани на премиерата.

— Не е ли имало случай той изведнъж да се разстрои след някое обаждане? Или да се уплаши?

Не, не и не. Дали Колодни се чувстваше толкова зле, че се опитваше да приключи разговора колкото може по-скоро и затова нищо не разказваше, дали пък наистина не знаеше нищо съществено, което би могло да помогне на следствието, но разпитът не доведе до нищо интересно. Единственото ценно сведение, което успяха да изтръгнат от него, беше информацията за някакви особени отношения между Артьом Лесогоров и артиста Арцеулов. На въпроса с кого другиго, освен със самия Колодни е общувал журналистът Никита отговори: