Смъртта като изкуство
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #30
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1391-6
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смъртта като изкуство». Краткое содержание книги:
Просто вие не знаете какво нещо е театърът. По света има сложни машини, но театърът е най-сложната… М. Булгаков, „Театрален роман“
Но Котаракът не схвана колко неуместни са били претенциите му и нахално продължи:
— Ама че сте, уважаеми Гарване, не ви бива да гледате криминалета — заяви той. — Трябваше веднага да полетите и да надникнете кой се е вмъкнал в жилището на Лесогоров, така веднага щяхме да знаем. А сега ще ни мъчи неизвестност. Нима не можахте сам да се сетите? Та това е елементарно!
Такава наглост Гарванът вече не можа да понесе и буквално се задави от негодувание, но на помощ неочаквано му се притече неговият заклет враг Змеят.
— Вижте сега, уважаеми Хамлет — тихо подзе той, — ако нашият общ приятел Гарванът бе направил това, което съветвате вие, на нас нямаше да ни е интересно да слушаме историята.
— Защо? — учуди се Котаракът.
Тогава Гарванът най-сетне се съвзе.
— Защото ти си смъртен, психиката ти с друга — дрезгаво кресна той. — Никога няма да ни разбереш, дори не се опитвай.
— Защо? — отново попита Котаракът, този път неуверено.
— Вие трябва да разбирате — продължи Змеят, — че смъртните имат своя край и всичко, което правят, е ориентирано към краен резултат. На вас, смъртните, ви е много по-интересно как ще приключи нещо, а за нас, вечните, е много по-важно да следим процеса. Понятие като „край“ за нас е ефимерно, вечните нямат край и няма да имат, ние ще съществуваме винаги, затова няма закъде да бързаме, първо подробно ще научим всичко, ще го обмислим задълбочено и сериозно, без бързане, едва тогава ще стигнем до логичния край. И самият вие, уважаеми Хамлет, помислете: какво му е хубавото ние с вас веднага да научим кой е влизал в жилището на драматурга? Нали детективите не знаят и Лесогоров няма намерение да им каже нищо за това. Следователно ние с вас ще изпреварим разследването и ще изгубим всякакъв интерес към него. И ще излезе, че времето, което вече сме употребили за тази история, сме го изгубили напразно и не сме изпитали никакво удоволствие.
При цялата си неприязън, дори може да се каже омраза, към Змея Гарванът не можа да не изпита дълбоко задоволство от строгото обяснение, което ясно показа на Котарака, че е глупак и нищо не разбира от живота на Вечните. Котаракът дори не намери какво да отговори и известно време мълча, докато асимилираше явно сложната за него мисъл.
— И все пак не разбирам — раздразнено избъбри най-сетне Хамлет, — има нещо неправилно устроено при вас. Ако аз ви бях директор…
— Аха — прекъсна го Гарванът, — защо не изтърсиш и: художествен ръководител? Имаш мания за величие.
— Ще го кажа! Какви спектакли бих организирал тук при вас — цялата гора ще се събира да слуша и гледа, можем да продаваме билети и да печелим пари. Жалко само, че тук няма къде и за какво да се харчат. Как бих се разгърнал само! Нали не току-така толкова години се въртя около театъра, ами че аз съм спец по въпроса „хляб и зрелища“. Такива спектакли бих поставил при вас — „Златната маска“ ряпа да яде.
Гарванът се навъси. Не, това вече не се търпи! Отново Хамлет е в центъра на вниманието, отново вещае, а всички го слушат. Трябва спешно да се вземат мерки.
— Впрочем съвсем забравих — тихо каза той, — подполковник Зарубин каза на нашите герои, че е получил сведения за гардеробиерката Гункина и нейния брат. Братът на Гункина отново бил в затвора, със съучастници обрал магазин.
— Ами самата гардеробиерка? — попита Камъкът. — Може би тя е искала да убие Богомолов? Или дъщеря й, която загубила детето си.
— Едва ли — авторитетно заяви Гарванът, зарадван, че сега ще смае присъстващите с новата информация. — Гункина и дъщеря й са решили да отидат в манастир. И живеят там, молят се, общуват с Бог.
— В манастир ли? — ахна Хамлет. — Защо? Толкова ли им е било зле вкъщи?
— Опитват се да овладеят гнева и унинието си — с удоволствие обясни Гарванът. — Ти, котешка душо, не можеш да разбереш това. И ето какво още: изпитах колосално удоволствие, докато слушах разговора на Каменская със Зарубин. Буквално няма да ви го преразказвам, но смисълът беше, че Каменская отново попита кога ще й съберат сведения за Артьом Лесогоров, а Зарубин обясни, че е претоварен и няма време. Леле, как си крещяха! Това трябваше да се чуе. Толкова се смях, просто щях да се пръсна.
— И какво, нима се скараха? — с ужас попита миролюбивият Камък, който изобщо не понасяше конфликти нито в собствения си живот, нито в историите, които гледаха.