Смъртта като изкуство

— Не мога да повярвам — смотолеви Колодни, намръщен от главоболието, — буквално вчера Артьом беше тук, разговаряхме… Просто някакъв ужас. Кажете, а какво ще стане сега с постановката? Ще я спрат ли? А вие не бихте ли могли да съдействате да не я спират? — Колодни устреми умолителен поглед първо към Антон, после към Настя. — Разбирам, убили са Артьом и сега трябва да говорим само за това, но аз… но за мен…

Той помълча няколко секунди, после сякаш се реши и изтърси:

— Няма живот за мен, ако спрат тази пиеса! Сега за мен се решава всичко, буквално всичко!

— Какво, нима е толкова сериозно? — не повярва Сташис.

— А вие как мислехте? — вирна глава Колодни, в очите му пламтеше отчаяние. — Да вземем само снощния спектакъл, така за вас ще е по-ясно, по-нагледно. Аз имам две роли, цели две! Доналбейн и Младият Сиуард, нали така? А всъщност какво? Доналбейн, синът на крал Дънкан, се появява на сцената три пъти, при това двата от тях стои като истукан и не проговаря изобщо, а при третото излизане има три реплики. Тоест джафне три пъти — и хайде в колибката. После, вече към края на спектакъла, се появява Младият Сиуард, две излизания, първото — без думи, второто — четири реплики и кратко сражение с Макбет, в което Сиуард загива. И на това му казват: артистът Колодни е ангажиран в спектакъла. И такива спектакли са много, и във всеки имам приблизително такива роли. И това — няколко години наред. Какво ли не правих — и с художествения ръководител разговарях, молих го, питах защо не ме ангажират, и творчески заявки писах, в смисъл: моля да разгледате кандидатурата ми за еди-коя си роля. И какво? Нищо. Както излизах да стоя като дърво — така си и излизам. И не щеш ли, Лев Алексеевич ми предлага роля, централна, главна, на която се крепи целият спектакъл. От много години това за мен е първата възможност да покажа себе си, да се утвърдя в професията. Започнах да губя кураж, професионализмът ми се изпарява… Можете ли да ме разберете? Вие можете ли да разберете колко е важно за мен спектакълът да излезе на сцена?

— Можем — равнодушно отговори Сташис.

Настя погледна любопитно Антон. Нещо явно не е наред? Или е забелязал нещо? Странно е, че тази пламенна, изпълнена с чувство реч не пробуди у младия оперативен работник ни най-малък отклик. Дори на нея в този момент й бе дожаляло за артиста Колодни. Или това е проява на отношението на Антон към всичко, което му изглежда маловажно, защото той смята за важни, истински важни съвършено други неща? Впрочем, като помисли, Никита Колодни не буди истинско съчувствие и у нея. Убит е негов приятел, добър познат, убит е не някога, а буквално снощи, а Колодни мисли само как да не му отнемат главната роля. Нима всички артисти са такива?