Смъртта като изкуство

— Беше приятел с Никита Колодни — веднага отговори помощник-режисьорът, без нито за миг да се замисли. — Ходеха заедно и в „Киномания“, и на други места. Доколкото знам, Никита често е гостувал в тази квартира.

— А Колодни днес в театъра ли е? — попита Настя.

— Не сме го викали за репетиция, той не играе и във вечерния спектакъл, така че най-вероятно днес изобщо няма да идва.

— Трябва да дойде — твърдо изрече Настя. — Ще го уредите ли? Или да се обърна към Бережной?

Тя посочи с кимване директора, който на няколко метра от тях разговаряше със следователя Блинов.

— Защо веднага към Бережной? — Стори й се, че Федотов дори се обади. — Аз ще намеря Никита и ще го извикам, имам всички телефони. А за какво ви е той? Да не би да го подозираме?

— Какви ги говорите! — разсмя се Настя. — Нали самият вие казахте, че Колодни често е гостувал в жилището на Лесогоров, а ние трябва да научим дали не е изчезнало нещо и изобщо, дали след убийството всичко тук е както преди. Разбирате ли?

Федотов делово извади телефона си, а Настя се върна в квартирата, където експертът вече опаковаше обработеното оръдие на убийството — машата за камината.

— Има ли нещо? — попита тя.

— Почти нищо, във всеки случай през последната година никой не е пипал това нещо — отговори експертът. — Вероятно престъпникът е носел ръкавици, сега всички станаха много умни. А после ще видим.

При тях дойде Блинов, който бе приключил с въпросите си към директора.

— Как мислиш, кръвта силно ли е пръскала? — обърна се той към експерта.

Експертът замислено погледна бюрото с пръските кръв, постоя до офисния стол, прецени нещо.

— Вероятно не — произнесе той най-сетне своето заключение. — Машата е дълга. За да удари главата, не е било нужно убиецът да бъде твърде близо до жертвата. Но нещо може да е останало по дрехите. Може.

Блинов тежко въздъхна и извика:

— Извикайте тук Федотов.

Помощник-режисьорът изникна до тях моментално, сякаш бе очаквал следователят да го извика.

— Какъв спектакъл играхте снощи?

— „Макбет“.

Блинов се намръщи.

— Имам предвид дали в спектакъла бяха заети много актьори?

— Много, да — кимна Федотов. — Това е многолюден спектакъл. Двайсет и девет души. И то при положение че спектакълът е поставен икономично, защото при Шекспир много персонажи се явяват по веднъж-дваж за няколко минути, така че има възможност един актьор да изпълни две, дори три роли. В „Макбет“ например има трима убийци, които успешно се преобличат и после играят други персонажи. Така че се получава: деветнайсет актьори плюс десет души масовка.