![Среднощният диамант [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/7/1/srednoshchniyat-diamant-bg-download.jpg)
Среднощният диамант [bg]
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Бляскавият двор #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Сиела"
- ISBN: 978-954-28-2425-1
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Среднощният диамант [bg]». Краткое содержание книги:
„Очарованието на Юга среща Моята прекрасна лейди. Романтиците ще се влюбят!“ School Library Connection
Но петдесет златни монети. За една нощ работа. И свободата на Лонзо.
Никога не съм мислил, че си такава, Мирабел.
Пренебрегнах гласа на Грант в главата си. След всичко, на което ме беше подложил, непокорството внезапно ми се стори толкова добро, колкото онова, което можех да направя за брат си.
— Брой ме и мен.
Том ми съобщи подробностите за времето и мястото на задачата, а после си тръгнах. Върнах се в Уистерия Холоу и открих Тамзин и Аделейд дълбоко заспали. Вмъкнах се в собственото си легло и заспах почти веднага щом затворих очи.
Това допринесе за поредния изтощителен ден, но бях ободрена от мисълта, че ще спечеля парите за освобождаването на Лонзо толкова бързо. Точно както през всеки ден напоследък обаче, всяко повишаване на настроението ми завършваше с ужасяващ внезапен срив.
Аделейд заминаваше утре.
Знаех, че това предстои. Дори бях помогнала с пазаруването. Но реалността на факта, това, че на следващия ден тя щеше да потегли към други предели… ме връхлетя по нов начин. Току-що си бях върнала Тамзин. Исках и двете да са с мен сега, защитени заедно на сигурно място в нашата стая. Но светът имаше други планове. Аделейд излезе рано, за да се заеме с още приготовления, затова не можех да имам дори този ден с нея. Тамзин беше отишла на някакво изискано чаено парти, а аз? Аз всъщност нямах никакви ангажименти чак до нощта.
Това беше нещо рядко тук, но тримата Торн предоставяха повече шансове за светски събития на момичетата от Сивата чайка. Джаспър знаеше за интереса на Рупърт и че това вероятно щеше да е единственият останал ми шанс, след като бях отхвърлила всички други потенциални съпрузи. Така че вече не смяташе да прахосва средства, за да ме показва.
— Добри новини — каза Айана, пресрещайки ме отново след закуска по обичайния си начин. Понякога си мислех, че наистина дебнеше отвън пред трапезарията. — Аз също имам свободен ден. Можем да проведем няколко урока по стрелба с арбалет и да върнем усмивката на лицето ти.
— Някак си не мисля, че Джаспър или дори Чарлс ще се съгласи на това.
— Ами, те няма да узнаят, разбира се. — Очите й заискриха дяволито. — Позволено ми е да те придружавам на разходки. Ще отидем в гористия участък на запад и ще се поупражняваме в стрелба по мишени.
Все още не изпитвах особен ентусиазъм относно усвояването на стрелбата с арбалет, но да изляза навън — свободно — беше скъпоценна възможност.
— Добре. Да го направим.
Айана изглеждаше доволна, че приех, и бръкна в палтото си.
— Но първо това. За човек, който уж се е „оттеглил“, определено получаваш доста съобщения.
Взех писмото, ядосана на себе си, задето отново изпитах надежда, че може да е от Грант. Стига, Мира, сгълчах се. Позволяваш му да съсипва живота си. Том беше прав. Следвай собствения си път.
Но пък какво друго беше това? Кой друг би ми изпращал писма по Айана? Отново Лонзо?
Обзе ме внезапен страх, че е бил ранен или убит, и едва не скъсах листа, докато го разтварях. Когато видях от кого беше съобщението, челюстта ми само дето не се удари в пода. Наложи се да го прочета два пъти.
— Наред ли е всичко? — попита Айана, забелязвайки реакцията ми.
Бавно вдигнах поглед.
— Не съм сигурна. От Сайлъс е. И… иска да свърша една работа за него.
26
Сайлъс явно беше също толкова удивен, че ме моли за това.
Никога не съм одобрявал факта, че си въвлечена в това, но изникна една ситуация, с която само ти можеш да ни помогнеш. Райън, губернаторът на Пакстън, е в града и другите ми шпиони научиха, че той е важен участник в конспирацията. Той е в Денъм, за да предаде писмо на друг куриер, и трябва да се доберем до него, преди да изчезне. За престоя си тук е отседнал при губернатор Дойл. Говори се, че ти ще си там довечера. Не ми харесва да искам от теб да се излагаш на риск, но ако има нещо, което можеш да направиш, за да откриеш писмото, има вероятност да успеем да разнищим тази каша. Изборът е той.
Свалих писмото и видях как очите на Айана се присвиха с подозрение:
— Нещо ми подсказва, че написаното в това писмо няма да ми хареса.
— Можеше да е и по-лошо — казах, като го пъхнах в един джоб. — Сега ме научи как да си служа с арбалет.
Никой не я спря, докато ме извеждаше навън на, както изглеждаше, най-обикновена разходка. Този път за разнообразие слънцето грееше ярко, но писмото занимаваше ума ми толкова много, че не можех да се зарадвам на хубавия ден. Какво направих? Фактът, че Сайлъс наистина ме молеше, подчертаваше важността на задачата. Но не ми беше дал кой знае каква основа за действие: едно писмо някъде в огромно имение. Ами ако ме хванеха да душа и слухтя в къщата на губернатора? Има вероятност да успеем да разнищим тази каша. Не исках да се замесвам в нищо, с което Грант имаше дори далечна връзка… но не можех да пренебрегна залога.