Диамантен меч, дървен меч [bg]

- Защо... защо ми говорите всички тези неща?

Магът изсумтя.

- Ох, момиче... Силвия се пробва да изтръгне от теб истината с мъчения. Глупачето е още младо и зелено. Истината ще изплува само ако ми помогнеш доброволно. Нищо по-лесно няма от това да изпепеля паметта ти, да я разчленя и да изуча парчетата под лупа. Ала този начин ще е безрезултатен. Истината не се крие в съзнанието ти. Не те лъжа. Вие,

Дану, усещате, когато ви мамят. Бъди сигурна, че съм искрен с теб, Seamni .

- Вие искате... - тихо промълви девойката - да ви помогна? И мислите, че ще го направя... по своя воля, без принуда?

- Съвсем без принуда няма да стане, разбира се... Имам предвид... сделка.

Сериозни ли си въобразявате, че аз, Дану, ще...

- Стига, стига, скъпа! - прекъсна я вълшебникът, сякаш го мъчеше зъбобол. - Стига мелодрами. Нека минем без патос и обвинения. Хората сме избили твоите съплеменници почти до крак, превърнали сме в руини градовете ви, заграбили сме вашите земи... Списъкът е дълъг. Само че, дъще, не ти е по силите да промениш това. Нямаш власт да върнеш времето назад, нито да промениш събитията в историята. Дану не успяха да натикат нападащата човешка орда обратно в морето, изгубиха онази битка на Брега на черепите. Ти трябва да живееш в променения свят.

- Защо?

- Какво „защо"?

- Защо ми е да живея в променения свят? За какво ми е да живея, след като нашите градове са рухнали, библиотеките ни са плячкосани и изгорени, а от дървесната ни съкровищница пияните ви войници са вадели безценни живи фиданки, за да настилат път през блатата...

- Библиотеките ви са оцелели - прекъсна я припряно и раздразнено вълшебникът. - Ръкописите на Снега, Огъня, Водопада и Гората са у нас, в хранилищата на Арк, всички томове до един. Камъкът, Пясъкът, Вятърът и Нощта попаднаха у Безцветния Нерг. Библиотеките ви са оцелели, Seamni!

Той явно се опитваше да я насочи към някакъв извод, да я подсети за нещо... Ахата се обърка. Беше се подготвила за изтезания, а вместо това се сблъска... с какво?

- И за съкровищата недей да жалиш. Не е по силите на живущите да повтарят и подобряват създаденото от Боговете... Всичко друго е във властта ни. Слушай ме внимателно, момиче младо. Ако ми помогнеш и то от сърце, аз също ще ти помогна. Ще те изведа от кулата. Ще получиш свобода. Нова външност, пари, всичко, което ти е необходимо, за да живееш добре. Ако искаш, ще те направя княгиня и до сетния си ден ще тънеш в разкош в Мелиин. Мога и друго... Ще ти покажа пътя на изток, в Пущинака, където още има свободни Дану. И там... там може би ще намериш майка си. Имам основания да мисля, че това е...

Ахата се олюля и припадна.