Детето на нощта [bg]

Всички около масата завъртяха глави.

- Щом е тъй, споразумяхме се.

Той протегна ръка и понеже Незнайния го нямаше, Хирад се надигна да я стисне. Вратата на капитанската каюта се отво­ри и великанската фигура на Аеб запълни цялата рамка.

- Генерал Дарик, на кея дойде един мъж да пита за теб. Май е от твоите конници.

Дарик веднага се изправи.

- Ще видя какво става. Дензър, май ще е най-добре да пра­тиш Закрилниците в трюма, за да потеглим веднага.

- Да, наистина ще е най-добре - съгласи се магът от Ксетеск.

Гарваните излязоха след Дарик и се качиха на палубата. На пристана чакаха половин дузина кавалеристи, осветени от два факела. Хирад позна Айзак, спрял пред другите.

- Командир Айзак - попита Дарик, - дошли сте да ме арес­тувате ли?

Айзак се подсмихна.

- Не, сър, в никакъв случай. Донесохме оръжията и брони­те на Гарваните, освен това ви предлагаме помощта си.

- Първото приемам с благодарност, второто за жалост трябва да откажа, макар че верността ви ме трогва. - Дарик вдигна ръка в знак, че не иска да бъде прекъсван. - Айзак, ти си чудесен войник и добър приятел. Тъкмо затова не ис­кам да се забъркваш, макар че е много изкушаващо да имам подкрепата на човек с твоите достойнства. Аз извърших прес­тъпление спрямо Листерн, дори двамата с теб да преценява­ме по друг начин моята постъпка. Сега съм беглец, а Листерн ще се нуждае твърде много от хора като теб, за да бра­ните града и Школата.

- Да браним ли?... - смутено повтори Айзак.

- Ще има сблъсъци между Школите. Който и да вземе под своя закрила детето, тези стълкновения са неизбежни. Аз вече избрах и ще водя своите битки в архипелага Орнаут. Ти си длъ­жен да се върнеш у дома и да започнеш подготовката. Поста­рай се да убедиш Херист. Той е свестен човек, макар че поняко­га се оставя да го подведат. Не бива да се доверява на Дордовер, както правеше доскоро. Е, какво ще кажеш?

- Щом ти го искаш от мен, генерале, ще те послушам.

- Благодаря ти. - Дарик си отдъхна и опря лакти на релин- га. - Пази се, ще бъдеш много полезен на Листерн в идните дни.

- Но какво да правя, когато ме попитат за стореното от теб тази нощ?

- Кажи им истината. - Дарик пак изопна рамене. - Желая ти късмет. Ще се видим.

- Надявам се, сър. Късмет и на всички вас.

Кавалеристите обърнаха конете и се отдалечиха, а на кея ос­тана вързоп. Хирад виждаше от него да стърчи двуръчният меч на Незнайния и се помоли отново да чуе как върхът му почуква по земята преди схватка.