Смъртта на царете [bg]

— Радвам се.

После се оттегли към дъното на работилничката и ги остави насаме.

— Отслабнал си, Юлий. Красивата ти съпруга не те ли храни? — попита закачливо Александрия.

Юлий се засмя.

— Върнах се само преди няколко дни. Сега се нанесох в къщата на Марий.

Александрия премига изненадано.

— Бързо действаш. Мислех, че там живее Антонид.

— Живееше. Трябва да заведа дело срещу него, за да запазя къщата, но пък това ще ми даде шанс да очистя името на Марий пред града.

Споменът за трудните времена накара усмивката й да изчезне. Александрия почна да сваля престилката си — сумтеше, понеже не успяваше да развърже възела. Юлий понечи да пристъпи напред и да й помогне, но с усилие на волята се сдържа. Стресна се, че усеща прилив на старото си желание към нея, и остана неподвижен, докато тя не развърза връзките.

„Ти си женен мъж“, каза си той твърдо, но усети, че се изчервява, когато Александрия отново го погледна.

— И защо си дошъл в скромната ни малка работилничка? Съмнявам се, че е само за да ме видиш, Юлий.

— Може и така да се каже. Зарадвах се, когато Тубрук каза, че си оцеляла. Чух, че Метела се самоубила.

Както винаги, в нейно присъствие му беше трудно да намери думи; плашеше се от това, че тя като че ли убива красноречието му.

Александрия се обърна към него с блеснали очи.

— Нямаше да я оставя, ако знаех какво е намислила. Богове, щях да я взема с мен в дома на Табик. Тя беше жертва, както и мъжете, които оня негодник Сула изби по улиците. Само съжалявам, че е умрял бързо, поне така казват. Иска ми се да беше умрял бавно и мъчително.

— Не съм го забравил, колкото и на сената да му се иска да е така — съгласи се Юлий с горчивина в гласа.

Между двамата прелетя поглед на взаимно разбиране — спомен за онези, които бяха загубили, и възродена интимност — по-голяма, отколкото можеха да допуснат.

— Ще ги накараш да си платят, нали, Юлий? Не искам да видя пак онзи измет да се разхожда свободно. Рим е по-мръсно място, отколкото се вижда от форума, зная го много добре.

— Ще направя, каквото мога. Ще започна, като ги накарам да отдадат почести на Марий, което би трябвало да приседне на доста хора — отвърна той съвсем сериозно.

Александрия му се усмихна.

— Богове, колко се радвам да те видя след толкова много време. Напомня ми за миналото — каза тя и той отново се изчерви.

Увереността й като свободна жена я беше направила почти неузнаваема, но Юлий все още усещаше, че тази жена е човек, на когото може да вярва, просто защото беше част от неговото минало. По-циничният глас в него заподозря, че е безнадеждно наивен. Всички се бяха променили — Брут трябваше да му е достатъчен като напомняне.

— Искам да ти благодаря за парите, които си оставил на Метела за освобождаването ми — поде Александрия. — С тях купих дял в тази работилница. Това означаваше много за мене.

Юлий махна с ръка.

— Исках да ти помогна. — Той неловко пристъпи от крак на крак.

— Да не си дошъл тук да видиш как съм ги похарчила?