Смъртта на царете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-611-4
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
Намери лесно работилничката на Табик, недалече от дома на Марий. Докато се приближаваше, го изпълни вълнение. Не беше виждал Александрия от деня на сватбата си и след като се върна, го беше страх да попита Тубрук дали е оцеляла в жестоките размирици след бягството му от града. Докосна дръжката на вратата и се поколеба — обзе го предишната нервност, която винаги го беше притеснявала в присъствието на Александрия. Поклати глава развеселено, осъзнал какво изпитва, и влезе, а хората му блокираха тясната уличка.
Александрия — стоеше само на няколко крачки от вратата — се обърна, за да поздрави новодошлия. Щом го видя, се засмя от простичкото удоволствие, че отново е срещнала стар приятел. На врата й имаше златна верижка. Табик се бе навел над тезгяха зад нея. Юлий я гледаше жадно. Златото сияеше на шията й и тя като че ли излъчваше самоувереност, каквато навремето й липсваше.
— Много си красива — каза Юлий, докато затваряше вратата.
— Защото съм застанала до Табик — отвърна тя весело.
Старият бижутер изсумтя и вдигна очи от работата си. Погледна мъжа, който беше влязъл в работилничката, и се изправи, като се хвана за кръста.
— Купуваш или продаваш? — попита той и свали верижката от врата на Александрия.
Юлий със съжаление проследи изчезването на украшението.
— Нито едното, нито другото. Юлий е стар приятел — отвърна тя.
Табик кимна сдържано.
— Онзи, който се грижи за Октавиан?
— Момчето е добре — каза Юлий.
Табик изсумтя и се опита да скрие доволната си усмивка.
— Радвам се.
После се оттегли към дъното на работилничката и ги остави насаме.
— Отслабнал си, Юлий. Красивата ти съпруга не те ли храни? — попита закачливо Александрия.
Юлий се засмя.
— Върнах се само преди няколко дни. Сега се нанесох в къщата на Марий.
Александрия премига изненадано.
— Бързо действаш. Мислех, че там живее Антонид.
— Живееше. Трябва да заведа дело срещу него, за да запазя къщата, но пък това ще ми даде шанс да очистя името на Марий пред града.
Споменът за трудните времена накара усмивката й да изчезне. Александрия почна да сваля престилката си — сумтеше, понеже не успяваше да развърже възела. Юлий понечи да пристъпи напред и да й помогне, но с усилие на волята се сдържа. Стресна се, че усеща прилив на старото си желание към нея, и остана неподвижен, докато тя не развърза връзките.
„Ти си женен мъж“, каза си той твърдо, но усети, че се изчервява, когато Александрия отново го погледна.
— И защо си дошъл в скромната ни малка работилничка? Съмнявам се, че е само за да ме видиш, Юлий.
— Може и така да се каже. Зарадвах се, когато Тубрук каза, че си оцеляла. Чух, че Метела се самоубила.
Както винаги, в нейно присъствие му беше трудно да намери думи; плашеше се от това, че тя като че ли убива красноречието му.
Александрия се обърна към него с блеснали очи.
— Нямаше да я оставя, ако знаех какво е намислила. Богове, щях да я взема с мен в дома на Табик. Тя беше жертва, както и мъжете, които оня негодник Сула изби по улиците. Само съжалявам, че е умрял бързо, поне така казват. Иска ми се да беше умрял бавно и мъчително.
— Не съм го забравил, колкото и на сената да му се иска да е така — съгласи се Юлий с горчивина в гласа.
Между двамата прелетя поглед на взаимно разбиране — спомен за онези, които бяха загубили, и възродена интимност — по-голяма, отколкото можеха да допуснат.
— Ще ги накараш да си платят, нали, Юлий? Не искам да видя пак онзи измет да се разхожда свободно. Рим е по-мръсно място, отколкото се вижда от форума, зная го много добре.
— Ще направя, каквото мога. Ще започна, като ги накарам да отдадат почести на Марий, което би трябвало да приседне на доста хора — отвърна той съвсем сериозно.
Александрия му се усмихна.
— Богове, колко се радвам да те видя след толкова много време. Напомня ми за миналото — каза тя и той отново се изчерви.
Увереността й като свободна жена я беше направила почти неузнаваема, но Юлий все още усещаше, че тази жена е човек, на когото може да вярва, просто защото беше част от неговото минало. По-циничният глас в него заподозря, че е безнадеждно наивен. Всички се бяха променили — Брут трябваше да му е достатъчен като напомняне.
— Искам да ти благодаря за парите, които си оставил на Метела за освобождаването ми — поде Александрия. — С тях купих дял в тази работилница. Това означаваше много за мене.
Юлий махна с ръка.
— Исках да ти помогна. — Той неловко пристъпи от крак на крак.
— Да не си дошъл тук да видиш как съм ги похарчила?