Нови римски разкази [bg]

- Жената е млада и хубава. Приятелят и е на шейсет и пет години. Защо е нужно да следят любовницата ти, когато си на шейсет и пет? И без това отговорът е ясен.

Съгласих се, приех, но поисках и той да прибави нещо. Разбрахме се да ми даде и три пакета цигари и се разделихме.

На другия ден в два, съвсем точен, с чадър под мишница, защото небето беше черно и заплашваше с дъжд, отидох на Виа Аркимеде. Нардоне вече чакаше на мястото и ми посочи входа:

- Оттам ще излезе. Винаги спи до един, истинска мързелана, и излиза все по това време. На приятеля си казва днес едно, утре друго, но той я подозира и според мен има основание.

Почакахме половин час; говорехме си за това-онова; Нардоне ме разсмя с разказа си за агенцията за разследване: клиенти били преди всичко мъже и жени, които се чувстват лъгани и плащали луди пари за удоволствието да получат потвърждение на съмненията си. В един момент ме бутна с лакът:

- Ето я.

Точно тогава кихнах от влажния въздух, а когато вдигнах поглед, видях само жена с огненочервен дъждобран да бърза към автобусната спирка. Нардоне ми сложи в ръката трите пакета цигари и ми заръча:

- Ако в полунощ проследяването още не е свършило, звънни по телефона, ще дойда да те сменя.

Отвърнах:

- Разбрано - и изтичах след жената.

Но и сега не успях да я видя в лице, защото отнякъде се появи автобусът и тя се качи, после се качиха и много други, а аз - последен, едва успях да стъпя на стъпалото. Автобусът беше препълнен и докато се движеше, съобразих, че е подобре да остана на стъпалото: вляза ли сред тълпата, имаше опасност тя да слезе, преди да успея да стигна до нея. А така щях да сляза заедно с нея. В това време автобусът бързаше ли бързаше от спирка на спирка и аз висях на стъпалото. Така измина цялата Виа Фламиния и пристигна на Пиацале Фламинио. С крак на земята погледнах слизащите - четири-пет души и след тях ето го и червения дъждобран. Скочих от стъпалото и я последвах.

Сега вървеше пред мен в посока Тибър и можех да я наблюдавам съвсем удобно. Под дъждобрана се усещаше, че е едра: при всяка крачка мускулите на бедрата и се очертаваха видимо под леката червена материя. Беше висока, по-висока от мен, със силна, решителна, стегната походка. Настигнах я, изравних се с нея и я погледнах. Беше руса; златни къдрици се изплъзваха от огненочервената качулка; лицето и беше хубаво, но строго, почти мъжко, с голяма твърда уста, прав нос, сини, леко смръщени очи. Дъждобранът се издуваше на гърдите: навярно беше с тяло като на статуя. С две думи, една Брунхилде, едра и яка, как можеше да и е достатъчен старец на шейсет и пет години? С бързата си и стегната стъпка тя стигна крайбрежната на Тибър и тръгна покрай сградите, чиято редица следваше реката. Стигна до сграда в модерен стил, с мраморен портал и влезе без колебание. Аз - след нея. Тя отиде до асансьора, който дойде почти веднага: истинска стъклена кутия, последна дума на модата. Тя се качи, аз - също. Попита ме: