Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
V. [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

V. [bg]

Электронная книга - «V. [bg]». Краткое содержание книги:

Томас Пинчън е роден на 8 май 1937 г. в Глен Коув, Ню Йорк, САЩ. Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза. Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
1 ... 125 126 127 128 129 130 131 132 133 ... 261
Перейти на страницу:

След като мина край складовите помещения, той завари съседните коридори ярко осветени. На варосания под видя пътечка от пръски кръв, все още влажни. Заинтригуван, Мондауген последва кървавите петна. Те го водиха около петдесет метра през драпирани завеси, ъгли и завои в коридора, до нещо покрито с парче старо корабно платно, което препречваше пътя. То можеше и да е било човешко тяло. Зад него подът на коридора искреше чисто бял и без следи от кръв.

Мондауген затича, ловко прескочи каквото и да бе това и продължи в тръс. Скоро се озова в началото на галерията с портрети, където веднъж бяха танцували с Хедвиг. Главата му все още бе замаяна от нейния одеколон. В средата на галерията видя осветен от близкия аплик пременения в старата войнишка униформа Фопъл, който повдигнат на пръсти целуваше един от портретите. Когато Фопъл излезе, Мондауген погледна месинговата плочка върху рамката, за да потвърди своето подозрение. Портретът наистина бе на фон Трота.

— Обичах този човек — бе казал веднъж Фопъл. — Той ни научи да не се страхуваме. Невъзможно е да опишеш внезапното отпускане, облекчението, удоволствието, когато знаеш, че преспокойно можеш да забравиш всички наизустени уроци за възвишеността и стойността на човешкия живот. Същото чувство бях усетил веднъж в реалната гимназия, когато ни казаха, че на изпита по история не е нужно да цитираме точно датите, които бяхме зубрили с месеци… Преди да го сторим, нас ни бяха учили, че това е грях. След като вече си го извършил, тогава идва вътрешната борба: да признаеш пред себе си, че всъщност не е грях. Това, също като забранения секс, е много изкусително и примамливо.

Тътрене на крака зад него. Мондауген се обърна; беше Годолфин.

— Евън! — прошепна старецът.

— Моля? Какво казахте?

— Аз съм, сине. Капитан Хю.

Мондауген приближи до него, с предположението, че Годолфин вероятно има проблеми със зрението. Но Годолфин бе измъчван от друг, по-неприятен проблем, и освен сълзите, нямаше нищо особено в очите му.

— Добро утро, капитане.

— Няма защо да се криеш повече, синко. Тя ми обясни. Знам. Всичко е наред. Сега отново можеш да бъдеш Евън. Баща ти е тук. — С храбра усмивка старецът хвана ръката му над лакътя. — Сине. Време е да се върнем у дома. Господи, толкова дълго не сме били там. Ела.

Опитвайки да бъде любезен, Мондауген остави капитана да го води по коридора.

— Кой ви обясни? Вие казахте „тя“.

— Момичето — неопределено отвърна Годолфин, като понесен от шемет. — Твоето момиче. Как й беше името?…

Измина цяла минута, докато в паметта на Мондауген възкръснат достатъчно неща за Годолфин, та да попита с определено чувство на уплаха:

— Какво е направила тя с вас?

Мъничката глава на Годолфин кимна, докосна ръката на Мондауген.

— Толкова съм уморен.

Мондауген се наведе, вдигна стареца, който сякаш бе по-лек от дете, и го понесе по наклонените бели коридори, между огледала и край гоблени, сред множество отделни жития, доведени до зрелост от тази обсада, всяко от тях скрито зад своята тежка врата; нагоре през огромната къща и чак до кулата. Там Вайсман продължаваше да хърка на стола. Мондауген положи стареца на кръглото легло, покри го с черната сатенена завивка. Изправи се до него и запя:

Ще ти се присънят паунови опашки, Диамантени полета и кашалоти. Навсякъде мъка, а щастие — рядко, Но тази нощ ще те закрилят сънищата.
Крилото на вампира нека скърца и Скрива звездите, а злите духове пеят; И върколакът нека плюска цяла нощ; За да бъде сънят ти спокоен.
Скелети с отровни зъби, Излизат от подземния свят, Вампири, тролове, чудовища, Проклинам тези, що на вас приличат.
Сенки край прозореца пробягват, Харпии в среднощен набег, Таласъми дебнат крехка плячка, Сънят ще ги прогони всички.
Кат’ вълшебно наметало е сънят Изтъкано от приказните феи Покрива те от глава до пети, Пази те от ветрове и беди.
И ако дойде Ангел тази нощ, Да призове душата ти от светлината, Прекръсти се, обърни лице към стената: Защото сънищата няма да помогнат.
1 ... 125 126 127 128 129 130 131 132 133 ... 261
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)