V. [bg]

След като мина край складовите помещения, той завари съседните коридори ярко осветени. На варосания под видя пътечка от пръски кръв, все още влажни. Заинтригуван, Мондауген последва кървавите петна. Те го водиха около петдесет метра през драпирани завеси, ъгли и завои в коридора, до нещо покрито с парче старо корабно платно, което препречваше пътя. То можеше и да е било човешко тяло. Зад него подът на коридора искреше чисто бял и без следи от кръв.

Мондауген затича, ловко прескочи каквото и да бе това и продължи в тръс. Скоро се озова в началото на галерията с портрети, където веднъж бяха танцували с Хедвиг. Главата му все още бе замаяна от нейния одеколон. В средата на галерията видя осветен от близкия аплик пременения в старата войнишка униформа Фопъл, който повдигнат на пръсти целуваше един от портретите. Когато Фопъл излезе, Мондауген погледна месинговата плочка върху рамката, за да потвърди своето подозрение. Портретът наистина бе на фон Трота.

— Обичах този човек — бе казал веднъж Фопъл. — Той ни научи да не се страхуваме. Невъзможно е да опишеш внезапното отпускане, облекчението, удоволствието, когато знаеш, че преспокойно можеш да забравиш всички наизустени уроци за възвишеността и стойността на човешкия живот. Същото чувство бях усетил веднъж в реалната гимназия, когато ни казаха, че на изпита по история не е нужно да цитираме точно датите, които бяхме зубрили с месеци… Преди да го сторим, нас ни бяха учили, че това е грях. След като вече си го извършил, тогава идва вътрешната борба: да признаеш пред себе си, че всъщност не е грях. Това, също като забранения секс, е много изкусително и примамливо.