V. [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «V. [bg]». Краткое содержание книги:
— Вие сте забележителен — бе всичкото, което рече Вера Меровинг; и след като размаза с камък една любопитна златна рибка, тя напусна Годолфин.
— Просто израстваме — отбеляза той, вече сам. — Във Флоренция бях петдесет и четири годишен, и се чувствах като нахакан младеж. Ако знаех, че Дузе е там, нейният поет щеше да срещне в мое лице опасен конкурент, ха-ха. Едно е неприятното: сега, наближавайки осемдесетте, аз не преставам да откривам отново и отново, че проклетата война е направила света по-стар от мен. Сега светът гледа неодобрително на младостта във вакуум, той настоява младостта да бъде впрегната в работа, да бъде използувана, експлоатирана. Няма време за шеги и лудории. Не съществуват никакви Вийсю. Е, какво пък. — И запя увлекателна, силно синкопирана мелодия в такт фокстрот:
(Тук Айгенвалю прекъсна Стенсъл за първи и последен път:
— На немски ли са говорили или на английски? Мондауген знаел ли е английски тогава? — И предугаждайки нервния изблик на Стенсъл: — Просто ми е странно, че след трийсет и четири години Мондауген помни един несъществен разговор, и то с такива подробности. Разговор, който не означава нищо за Мондауген, но всичко за Стенсъл.
Стенсъл мълчаливо пушеше лулата, наблюдавайки психостоматолога и през белите кълба дим от време на време се показваха леко разкривените му, загадъчно свити устни.
— Не Мондауген, а именно Стенсъл го нарече способност за случайно откриване на интересни неща — най-после отрони Стенсъл. — Разбирате ли? Естествено, че разбирате. Но искате да го чуете от Стенсъл.
— Разбирам само, че отношението ви към V. не е чак толкова опростенческо, колкото ви се иска да признаете — провлечено издума Айгенвалю. — Специалистите по психоанализа го наричаха състояние на едновременно привличане и отблъскване, а ние просто му казваме хетеростоматологична конфигурация.
Стенсъл не отговори; Айгенвалю сви рамене и го остави да продължи.)
Вечерта, на дългата маса в трапезарията бе сервирано печено теле. Пияните гости се нахвърлиха върху него, късаха без прибори отбрани парчета месо и цапаха дрехи с мазнина и сос. Както обикновено, Мондауген нямаше желание за работа. Тръгна бавно по застлани в пурпурночервено и окичени с огледала коридори, празни, слабо осветени, некънтящи. Тази вечер той бе леко разтревожен и потиснат, без да може точно да определи защо. Навярно понеже бе започнал да долавя същата безразсъдност в Обсаденото Пиршество на Фопъл, каквато вилнееше в Мюнхен през дните на Фашинга; но без ясна причина, защото тук, в края на краищата, царуваше изобилие, а не депресия, разкош, а не ежедневна борба за живот; и преди всичко, вероятно имаше гърди и бедра за пощипване.
Кой знае как, Мондауген попадна край стаята на Хедвиг. Вратата бе отворена. Тя седеше пред тоалетката и се гримираше.
— Влез — покани го Хедвиг. — Не се хили там от коридора.
— Очичките ти са изписани тъй старомодно!
— Хер Фопъл нареди на всички дами да бъдат облечени и гримирани по модата от 1904 година. — И се изкиска. — В 1904 година аз дори не съм била родена, тъй че всъщност не би трябвало да нося нищо. — Въздишка. — Но, след като положих достатъчно усилия да си изскубя веждите, за да изглеждам точно като Дитрих269… Сега трябва да ги изрисувам отново, като красиви тъмни крила, заострени в краищата. Толкова много грим! — Тя се нацупи. — Курт, дано никой не разбие сърцето ми, защото сълзите ужасно ще загрозят тези старомодни очи.
— О, значи ти имаш сърце.
— Моля те, Курт, казах да не ме разплакваш. Ела. Можеш да ми помогнеш да си наглася косата.
269
Мария Магдалена фон Лош (1901–1992) с псевдоним Марлене Дитрих — американска киноактриса и естрадна певица, германка по рождение. Прославя се във филмите на режисьора Йозеф фон Щернберг („Синият ангел“ (1930); „Мароко“ (1931); „Русата Венера“ (1932) и др.). Обикновено играела роли на загадъчни, чувствени жени.