Буденброкови. Упадъкът на едно семейство
- Автор: Манн Томас
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Димитър Стоевски
- Жанр: Зарубежная классическая проза
Электронная книга - «Буденброкови. Упадъкът на едно семейство». Краткое содержание книги:
Тя му раздробяваше гъбите с изискани движения, защото той беше съвсем несръчен в тия непознати лакомства и непрекъснато вметваше различни разсъждения върху живота.
— О, господи, колко тъжно е, господин Перманедер, че всичко добро и хубаво в живота отлита толкова бързо! — каза тя, като загатваше за дните, прекарани в Мюнхен.
После остави за миг ножа и вилицата настрана и дигна сериозен поглед към тавана. Сегиз-тогиз пък правеше колкото смешни, толкова и бездарни опити да говори на баварски диалект.
През време на закуската се похлопа — стажантът от кантората донесе телеграма. Консулът я зачете, като бавно плъзгаше пръстите си по единия от дългите върхове на мустаците, и макар да се виждаше, че беше напрегнато зает със съдържанието на телеграмата, пак попита с най-безгрижен тон:
— А как върви търговията, господин Перманедер?
Веднага след това се обърна към стажанта:
— Добре.
И младият човек си отиде.
— О, господи, комшу — отговори господин Перманедер, обърна се тромаво като човек с дебела и вдървена шия към страната на консула и отпусна сега другата ръка надолу през облегалката. — Не заслужава да се говори, тя е една мътна и кървава! Виждате ли, Мюнхен — той изговаряше името на родния си град винаги така, че другите едвам отгатваха какво казваше, — Мюнхен не е търговски град... Там всеки си гледа спокойствието и халбата бира... Никой няма да вземе да чете телеграма през време на ядене, никой. Тук имате по-друг размах, дявол да го вземе!... Благодаря, ще пийна още чашка... Мътна и кървава е! Съдружникът ми Нопе отдавна иска да, се премести в Нюрнберг, понеже там има борса и предприемчив дух... но аз няма да напусна моя Мюнхен... Никога!... Мътна и кървава е!... Виждате ли, конкуренцията е голяма, много голяма... а износът просто смешен... Дори в Русия скоро ще започнат да засаждат това растение...
Изведнъж той хвърли необикновено бърз поглед към консула и каза:
— Впрочем... не е напълно вярно, комшу! Все пак търговийката си я бива! Печелим добри пари от акционерната пивоварна, гдето, знаете, директор е Нидерпаур. Те бяха съвсем мъничко дружество, но ние им дадохме кредит и пари в брой с четири на сто лихва срещу ипотека... за да могат да си разширят зданието... И сега вършат добра работа, имат повече оборот и годишна печалба... сега хвърля! — заключи Господин Перманедер, отказа с благодарност да вземе цигара или пура, поиска позволение, извади от джоба лула с продълговата рогова глава и се обви цял в дима й.
После двамата с консула се впуснаха в търговски разговор, който веднага премина на политическа тема и засегна отношението на Бавария към Прусия, крал Макс и император Наполеон... разговор, в който господин Перманедер сегиз-тогиз вмъкваше съвършено непонятни изрази и паузите в който запълваше с тежки въздишки като например: „Ама че въртели!“; или: „Таквиз ми ти работи!“
Мамзел Юнгман от изумление забравяше да дъвче непрекъснато дори когато имаше хапка в устата и гледаше онемяла госта със светлите си кестеняви очи, като по навик държеше ножа и вилицата отвесно на масата и ги движеше леко насам-натам. В тия стаи никога не бяха слушали такива думи, никога не бе ги изпълвал такъв дим от лула, чужда им беше такава кисело-приятна безцеремонност на обноските... След като загрижено се осведоми за нападките, на които неизбежно трябваше да бъде изложена една тъй малобройна евангелистка община сред католическо море, консулшата се загърна в приветливо недоумение, а Тони през време на закуската като че се позамисли и стана донякъде неспокойна. Консулът обаче се забавляваше превъзходно, дори склони майка си да поръча да донесат втора бутилка червено вино и покани настойчиво господин Перманедер да ги навести на „Брайтещрасе“, жена му щяла извънредно да се радва...
Цели три часа след пристигането си търговецът на хмел започна, да се приготовлява за тръгване; изтръска лулата си. Допи чашата с вино, заяви за нещо, че е „мътна и кървава“, и стана.
— Имам чест, уважаема госпожо... Останете със здраве, госпожо Грюнлих... Останете със здраве, господин Буденброк.
При тоя израз Ида Юнгман дори изтръпна и пребледня.
Консулшата и синът й размениха по един поглед. Господин Перманедер беше издал намерението си — да се върне сега в скромната странноприемница край река Трава, гдето беше отседнал.