Буденброкови. Упадъкът на едно семейство
- Автор: Манн Томас
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Димитър Стоевски
- Жанр: Зарубежная классическая проза
Электронная книга - «Буденброкови. Упадъкът на едно семейство». Краткое содержание книги:
Той скоро стана известен в града и в големите къщи говореха с любопитство за Буденброковия гост от Бавария; но той нямаше връзки нито със семействата, нито на борсата. А тъй като сезонът беше напреднал, тъй като повечето хора се готвеха да отидат на море, консул Буденброк се отказа от намерението да въведе господин Перманедер в обществото. Той самият се посвети живо и настойчиво на госта. Въпреки всички търговски и градски задължения намери време да го разведе из града, да му покаже всички средновековни забележителности — църквите, портите, фонтаните, пазара, кметството, „Моряшкото дружество“, — да го развлича по всякакъв начин, дори да го запознае на борсата с най-близките си приятели. И когато консулшата, майка му, намери сгоден случай да му поблагодари за тая пожертвователност, той забеляза сухо:
— Ех, майко, какво ли не прави човек...
Консулшата не отговори нищо на тия думи — дори не се усмихна, нито помръдна клепките си; плъзна мълчаливо встрани погледа на светлите си очи и зададе някакъв въпрос за съвсем друго нещо.
Тя проявяваше равномерно сърдечна любезност към господин Перманедер, което не можеше да се каже толкова безусловно за нейната дъщеря. Наистина търговецът на хмел беше загатнал още на третия или четвъртия ден след пристигането си, че е свършил работата си с тукашната пивоварна, но оттогава бяха минали вече десетина дни; ето защо той бе присъствувал вече на два „детски дни“ и на всяка от тия четвъртъчни вечери, когато господин Перманедер говореше или представяше нещо, госпожа Грюнлих неведнъж хвърляше бързи и плахи погледи към семейния кръг — към вуйчо Юстус, братовчедките Буденброк или Томас, — изчервяваше се, седеше по дели минути неподвижна и безмълвна на мястото си или дори излизаше от стаята.
Хладното дихание на ясната юнска нощ поклащаше леко зелените щори в спалнята на госпожа Грюнлих на втория етаж, тъй като и двата прозореца бяха отворени. В една чаша на нощната масичка встрани от балдахиновото легло върху слой елей, който от своя страна плуваше върху водата, с която до половина беше напълнена чашата, горяха няколко малки фитила и озаряваха с кротка, равномерна и слаба светлина голямата стая с праволинейни столове с облегалки, възглавките на които бяха облечени със сиво платно, за да не се замърсяват. Госпожа Грюнлих лежеше в леглото. Хубавичката й глава тънеше меко във възглавниците, обшити по краищата с широки дантели, а ръцете й бяха се отпуснали свити върху юргана. Но очите й — тъй прекалено замислени, че не можеха да се затворят — следяха бавно движенията на едно голямо насекомо с продълговато телце, което пърхаше упорито около светлата чаша с милиони безшумни движения на крилцата. На стената до леглото, между две стари медни гравюри — средновековни изгледи от града, — поставен в рамка, се четеше девизът: „Бог да те води по пътищата ти!“ Но утеха ли е това за човек, който среднощ лежи с отворени очи и трябва да определи, да реши — съвсем сам, без чужд съвет, с „да“ или „не“ — живота си... и не само живота си!
Беше много тихо. Цъкаше само стенният часовник, а сегиз-тогиз в съседната стая, отделена от спалнята на Тони само чрез завеси, се разнасяше покашлянето на мамзел Юнгман. Там светлината още беше ярка. Преданата прусачка още седеше изправена пред разтегателната маса под висящата лампа и замрежваше чорапите на малката Ерика, чието дълбоко и спокойно дишане ясно се долавяше; възпитаничките на Зеземи Вайхброт имаха лятна ваканция и поради това детето живееше на „Менгщрасе“.
Госпожа Грюнлих въздъхна, поизправи се и подпря глава на ръката си.
— Ида — попита тя с понижен глас, — още ли замрежваш чорапи?
— Да, да, Тони, детенцето ми — чу се гласът на Ида. — Ти спи! Утре трябва да станеш рано и няма да си се наспала.
— Добре, Ида... Значи, утре заран ще ме събудиш в шест?
— Шест и половина съвсем няма да бъде късно, детенцето ми. Колата е поръчана за осем. Хайде заспи пак, та утре да бъдеш бодра!