За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Казах всичко това не за да намаля безкрайното разстояние между пороците и добродетелите: опазил ме бог! Аз искам само да обясня, че не всички политически пороци са нравствени пороци и че не всички нравствени пороци са политически пороци; и че тия, които издават закони, нарушаващи общия дух, винаги трябва да имат пред вид това.
Глава XII
За нравите и обичаите в деспотическата държава
Основен принцип в деспотическата държава е, че обичаите и нравите никога не трябва да се променят; нищо не предизвиква революция там по-бързо от промяната на обичаите и нравите. Причината за това е, че в тия държави въобще няма, така да се каже, закони; има само обичаи и нрави; и ако ги разрушите, разрушавате всичко.
Законите се установяват, а нравите се внушават; последните зависят повече от общия дух, а първите от отделните учреждения; и е така опасно, даже по-опасно да се нарушава общият дух, отколкото да се променят отделните учреждения.
Хората общуват по-малко в страни, където всеки — и като началник, и като подчинен — проявява и търси произволна власт, отколкото в страни, където свободата царува във всички съсловия. Затова тук нравите и обичаите се променят по-малко, а трайно установените обичаи повече се приближават до законите. Така че там един господар или законодател трябва да нарушава обичаите и нравите по-малко, отколкото това може да стане в други страни.
Жените в деспотическата държава се държат затворени и нямат никакво влияние. В други страни, където те живеят наедно с мъжете, желанието им да се харесат, а също и желанието на мъжете да им се харесат предизвиква постоянна промяна на нравите. Двата пола се покваряват взаимно и губят своите отличителни и съществени качества; това, което е било абсолютно, става произволно и нравите се менят с всеки изминат ден.
Глава XIII
За порядките на китайците
Обаче в Китай нравите са ненарушими. Освен че жените са абсолютно изолирани, там порядките и нравите се изучават в училище. Образованият там се познава по лекия начин, с който прави поклон.
Тези нрави, изведени веднъж като принцип от важни учени, се установяват като основни начала в морала и вече не се променят.
Глава XIV
Кои са естествените средства за изменение на нравите и порядките на една нация
Ние казахме, че законите са отделни институции, точно установени от законодателя, а нравите и обичаите — институции на народа като цяло. Оттук следва, че този, който иска да измени обичаите и нравите, не може да направи това чрез закони; това би било прекалено тиранично; по-добре би било тази промяна да става чрез въвеждане на други обичаи и нрави.
И така господар, който иска да извърши големи промени в живота на своя народ, следва да промени чрез закони това, което е установено чрез закони, и чрез обичаи това, което е установено чрез обичаи; много лоша политика е да се променя чрез закони това, което трябва да бъде променено чрез обичаи.
Законите, задължаващи московците да си скъсяват брадите и горните дрехи, и насилията на Петър I, който е карал всеки влизащ в града да си отрязва до колене дългата дреха, са били тиранични. Има средства за борба с престъпленията; това са наказанията; има средства за изменение на порядките; това са примерите.
Лекотата и бързината, с които тоя народ се е устроил, показват ясно, че този господар е имал твърде лошо мнение за него и че неговите народи съвсем не са били животни, както той е казвал. Насилствените средства, с които се е ползувал, са били безполезни; своите цели той е можел да постигне и с добро.
Самият той е почувствувал лекотата на тия промени. Жените са били затворнички и в известен смисъл робини; той ги е извикал в двора, облякъл ги е по немски, сам им е изпратил платове; те веднага възприели тоя начин на живот, който така много е допадал на вкуса им, възприели са неговото тщеславие и страсти и са заставили мъжете също да вкусят от него.
Това, което е облекчило тия промени, е, че съществуващите нрави не са отговаряли на климата на страната и били внесени чрез смесването на различни народи, както и чрез различни завоевания. Като внася европейски обичаи и нрави сред един европейски народ, Петър I среща такава лекота, каквато не очаква. Влиянието на климата е най-силното от всички други влияния.
Така че той не е имал нужда от закони, за да промени нравите и обичаите на своя народ; на него му е било достатъчно да му внуши други нрави и други обичаи.
По правило народите са много привързани към своите обичаи; да ги лишиш грубо от тия обичаи значи да ги направиш нещастни; ето защо обичаите не трябва да се променят, а трябва да се подтикне народът сам да си ги промени.