Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
Опитах се да се усмихна на Джейкъб, преглъщайки бучката в гърлото си. Изглежда, че не се справих добре.
Джейкъб скочи леко на крака, с разликата между пъргавостта му и очевидното му тегло, и дотича до покрайнините, където бяхме аз и Едуард.
— Джейкъб! — Едуард го поздрави учтиво.
Джейкъб го игнорира, тъмните му очи ме гледаха. Той сведе глава на моето ниво, както вчера, навеждайки се на една страна. Тихо скимтене излезе от муцуната му.
— Добре съм! — отговорих аз, без да се нуждая от превода, който Едуард щеше да ми даде. — Просто се тревожа, нали знаеш.
Джейкъб продължи да ме гледа.
— Той иска да знае защо — измънка Едуард.
Джейкъб изръмжа — не заплашителен звук, а ядосан — и устните на Едуард трепнаха.
— Какво? — попитах аз.
— Той мисли, че превода ми пропуска нещо желано. Това, което всъщност си помисли, бе: «Това е наистина глупаво. Има ли за какво да се тревожиш?» Промених го, защото си помислих, че е грубо.
Усмихнах се наполовина, твърде загрижена, за да се чувствам наистина развеселена.
— Има доста неща, за които да се тревожа — казах на Джейкъб. — Като група глупави вълци, които се опитват да се наранят.
Джейкъб се засмя с задавящия си лай.
Едуард въздъхна.
— Джаспър иска малко помощ. Ще се справиш ли без преводач?
— Ще успея.
Едуард ме погледна тъжно за минута, изражението му трудно да се разбере, след това се обърна и се запъти към Джаспър.
Седнах там, където бях. Земята беше студена и неудобна.
Джейкъб направи крачка напред, след това погледна пак към мен и тихо скимтене се надигна от гърлото му. Той направи още половин крачка.
— Върви без мен — казах му аз. — Не искам да гледам.
Джейкъб наклони глава на една страна отново за момент, а след това се сви на земята до мен.
— Наистина, можеш да отидеш — уверих го. Той не отговори, просто постави глава на лапите си.
Взирах се в светлите сиви облаци, не желаейки да гледам борбата. Въображението ми беше достатъчно богато. Бриз премина през сечището, а аз потрепнах.
Джейкъб се премести по-близо до мен, притискайки топлата си козина до лявата ми страна.
— Ъ, мерси — промърморих аз.
След няколко минути се облегнах на широкото му рамо. Така беше доста по-удобно.
Облаците се движеха бавно, избледняващи и разведряващи като тъмни парченца, пресекли луната и изчезнали.
Разсеяно започнах да прокарвам пръсти през козината на врата му. Същото странно мънкане, което направи и вчера, излезе от гърлото му. Беше груб вариант на звук. По-груб, по-див от мъркането на котка, но носещ същото чувство на задоволство.
— Знаеш ли, никога не съм имала куче — намръщих се аз. — Винаги съм искала, но Рене е алергична.
Джейкъб се засмя, тялото му потрепна под мен.
— Въобще ли не се тревожиш за събота? — попитах аз.
Той обърна огромната си глава към мен, така че да видя как едното му око се завъртя.
— Искаше ми се да се чувствам толкова позитивна.
Той наведе глава срещу краката ми и започна да мърка отново. И това ме накара да се чувствам малко по-добре.
— Та, утре ще се поскитаме малко, предполагам.
Той измънка отново, звука беше ентусиазиращ.
— Може би ще бъде дълго — предупредих го. — Едуард не съди дистанцията така, както нормалния човек би го сторил.
Джейкъб се засмя отново.
Наместих се по-надълбоко в козината му и отпуснах глава на врата му.
Беше странно. Макар да беше в тази особена форма, изглеждаше повече на начина, по който Джейк и аз бяхме преди — лесното, безусловното приятелство, което беше естествено като дишането — отколкото последните няколко пъти, които прекарах с Джейкъб, докато беше човек. Странно е, че намирам това тук, когато си мислех, че всички вълчи неща го провалят.
Игрите в сечището приключиха, а аз се взирах в мъглявата луна.
20. Компромис
Всичко беше готово.
Бях си приготвила багажа за двудневното посещение «при Алис», чантата ми ме чакаше на пасажерското място на колата ми. Бях дала концертните билети на Анжела, Бен и Майк. Майк щеше да вземе Джесика, стана точно така, както се надявах. Били беше заел лодката на Стария Куил Атеара и беше поканил Чарли да ловят риба преди следобедната игра да започне. Колин и Брадли, двамата най-малки върколаци, защитаваха Ла Пуш — въпреки че бяха просто деца, и двамата само на 13 — все пак Чарли щеше да бъде на по-безопасно място, отколкото всеки във Форкс.