Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

Сир Родрик седеше вляво от Бран, а до него бе дъщеря му Бет. Рикон беше от дясната му страна, рошавата му кестенява коса беше израснала толкова дълга, че се триеше в хермелиновата му мантия. Откакто майка им замина, той отказваше да режат косата му. Последното момиче, което се опита, изяде боя.

— И аз исках да яздя — каза той, докато Ходор отвеждаше коня. — Аз яздя по-добре от теб.

— Не яздиш, така че млъкни — каза брат му. Сир Родрик изрева за тишина. Бран повиши глас. Поздрави всички с добре дошли от името на своя брат, краля на Севера, и ги помоли да благодарят на боговете, и старите, и новите, за победите на Роб и за обилната реколта. — Дано да има сто пъти повече! — завърши той и вдигна сребърния бокал на баща си.

— Сто пъти! — Задрънчаха калаени половници, глинени купи и рогове за пиене в железни обкови. Виното на Бран беше подсладено с мед и подправено с канела и карамфил, но беше по-силно, отколкото бе свикнал. Докато го гълташе, усещаше как се плъзга в гърдите му като гореща змия. Докато остави бокала си на масата, главата му вече се въртеше.

— Добре се справи, Бран — каза му сир Родрик. — Лорд Едард щеше много да се гордее. — От дъното на масата майстер Лувин му кимна одобрително, докато слугите поднасяха храната.

Такова ядене Бран не беше виждал през живота си. Блюдо след блюдо, и още и още, толкова, че не беше по силите му да опита повече от хапка от всяко. Поднесоха грамадни плешки от зубър, печени с праз, хрупкави месеници със сърнешко и моркови, бекон и гъби, мръвки овнешко, топени в сос от мед и карамфил, сочна патица, глиганско в лют пипер, гъше задушено, шишове с гълъбчета и петлета, телешка гозба с ечемик и студена плодова супа. Лорд Виман беше донесъл от Бял залив двадесет бъчви с риба в сол и морско водорасло, бяла риба и октопод, раци и миди, едри скариди, херинга, треска, сьомга, омар и минога. Черен хляб имаше, а освен това медени питки и овесени сухари; имаше ряпа, грах и печено цвекло, боб, тиква и грамадни глави червен лук; имаше печени ябълки и сладка от горски плодове, и праскови, напоени в гъсто сладко вино. На всяка маса поставиха пити бяло сирене, плувнали в саламура, кани с греяно подправено вино и халби студен есенен ейл се разнасяха непрестанно по масите.

Музикантите на лорд Виман свиреха добре, но лютнята, цигулката и рогът скоро бяха заглушени от прилива на мъжкия говор и смях, от дрънченето на бокали и блюда и от ръмженето на псетата, боричкащи се под масите за хвърлените залци. Добри песни пееха певците — „Пики железни“, „Кораби в залива горят“, както и „Мечок и Прелестна девица“, но като че ли само Ходор ги слушаше. Той стоеше до гайдаря и подскачаше от крак на крак.

Шумът скоро се сля в еднообразен рев, замайваща главата мешавица от звуци. Сир Родрик говореше с майстер Лувин над къдравата глава на Бет, а Рикон врещеше радостно на Уолдъровците. Бран не искаше да вижда двамата Фрей на масата, но майстерът му напомни, че скоро ще му станат роднини. Роб трябваше да се венчае за една от лелите им, а Аря — за някой от чичовците.