Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

— Трябваше да се родя мъж — изсумтя Церсей. — Тогава нямаше да имам нужда и от двама ви. Всичко това нямаше да се случи. Как можа Джайм да позволи да бъде пленен от онова момче? И татко, разчитах на него с цялата си глупост, но къде е той сега, когато ми трябва? Какво прави?

— Война прави, какво.

— Зад стените на Харънхъл? — каза тя с презрение. — Странен начин да се воюва. Поразително прилича на криене.

— А ти погледни още веднъж.

— Как другояче да се нарече? Баща ни си седи в един замък, Роб Старк в друг, и никой от двамата не прави нищо.

— Има седене и седене — каза Тирион. — Всеки от тях чака другият да предприеме ход, но лъвът е неподвижен, настръхнал, опашката му помръдва, докато фавнът е смразен от страх и вътрешностите му са омекнали. Накъдето и да побегне, лъвът ще го хване, и той го знае.

— И ти си сигурен, че татко е лъвът?

Тирион се ухили.

— Вижда се на всички наши знамена.

Тя пренебрегна шегата.

— Ако баща ни беше пленен, Джайм нямаше да си седи така безгрижно, гарантирам ти го.

„Джайм щеше да разбие на кървави мръвки войската си в стените на Речен пад, та ако ще Другите да вземат всичките им шансове. Той никога не е имал търпение, не повече от теб, мила сестричке.“

— Не всички от нас могат да са толкова смели като Джайм, но има и други начини да се печелят войни. Харънхъл е як и с добро разположение.

— А Кралски чертог не е, както и двамата знаем много добре. Докато татко си играе на лъв и фавн със Старкчето, Ренли настъпва по Пътя на розите. Всеки ден може да се появи пред портите ни!

— Градът няма да падне за един ден. От Харънхъл по кралския път походът е в права линия и се стига бързо. Ренли няма още да е вдигнал обсадните си машини, когато татко го подхване отзад. Неговата войска ще е чукът, а градските стени — наковалнята. Картинката ще е прелестна.

Зелените очи на Церсей се впиха в него, тревожни и в същото време жадни за уверения, с които да я подхрани.

— А ако Роб Старк също тръгне?

— Харънхъл е твърде близо до бродовете на Тризъбеца, за да може Рууз Болтън да прехвърли пехотата и да се присъедини към конницата на Младия вълк. Старк не може да продължи към Кралски чертог преди да превземе първо Харънхъл, а дори с Болтън няма да е достатъчно силен, за да го направи. — Тирион пробва най-печелившата си усмивка. — Междувременно татко преживява в тучните речни земи, докато чичо ни Стафорд трупа пресни сили при Скалата.

Церсей го изгледа недоверчиво.

— Откъде знаеш всичко това? Татко ли ти каза за намеренията си преди да те изпрати тук?

— Не. Просто погледнах една карта.

В погледа й отново се изписа презрение.

— И всяка думичка от всичко това се е пръкнала в уродливата ти глава, така ли, Дяволче?

Тирион цъкна с език.

— Мила сестрице, питам те, ако не бяхме в печеливша позиция, защо Старките щяха да предлагат мир? — Чак сега извади писмото, донесено от сир Клеос Фрей. — Младият вълк ни е пратил условия, както виждаш. Неприемливи условия, разбира се, но начало все пак. Ще си направиш ли труда да ги погледнеш?