Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
— Извинявай — измърмори тя, крайно объркана, и бързо се измести на другия края на леглото. Така те дълго лежаха будни, втренчени в тъмнината, с нерви, опънати до скъсване. Нощта като че нямаше край, но накрая утрото ги освободи от брачната им стая за изтезания.
Вкъщи Алена отново почувства твърда почва под краката си, но постоянно трябваше да държи сметка за това, че Коул може да се появи в стаята й по всяко време. Понякога се събуждаше нощем и виждаше в лунната светлина стройния му силует до леглото си. Неспирните разходки из тъмната къща в края на краищата винаги довеждаха Коул отново при Алена.
Тя отдавна се беше отказала да барикадира вратите със столове. Просто не можеше да понася неговите подигравки. Вместо това се преструваше, че не я е страх от него, но скоро се убеди, че така само го улеснява, защото той започна да влиза и излиза при нея, когато си поискаше.
— Довечера с удоволствие ще те изведа — обяви Коул един следобед, когато отново се беше появил непоканен в стаята й. — И този път искам да облечеш нещо, което да подчертава женствеността ти. — При тези думи очите му с одобрение се плъзнаха по меките извивки на гърдите й, които Алена набързо беше покрила при внезапното му влизане. — Извинявай, но намирам малко еднообразно това, че непрекъснато се обличаш в сиво.
Алена кипеше от гняв, докато той небрежно се повъртя из банята и най-сетне излезе. С радост би хвърлила нещо по него. Но знаеше много добре, че само ще й се изсмее. Бог ми е свидетел, закле се тя, ще ти покажа аз що за жена съм!
Остатъкът от деня Алена посвети на вечерния си тоалет. Тя взе ножици и изряза една кадифена рокля толкова дълбоко, че деколтето далече надхвърли обичайната мярка. Щом Коул толкова много харесваше гърдите й, довечера тя щеше да се погрижи да му потекат лигите. Докато се обличаше сложи за всеки случай един стол под дръжката на вратата. Ударът трябваше да дойде изневиделица. След тази вечер той никога вече нямаше да се усъмни в нейната женственост.
Коул почука леко на междинната врата и влезе, без да дочака отговор. Когато видя жена си, спря изненадан. С нескрито възхищение погледът я обхвана, докато й се стори, че очите му проникват през роклята до голата й кожа.
Коул закопчаваше разсеяно ризата си. Алена разбра колко успешно е постигнала целта си по това, че той се опитваше да промуши едно копче там, където изобщо нямаше илик.
— Още не си готов — измърмори тя.
Коул се приближи до нея и я заразглежда най-обстойно. Погледът му проследи златната верижка, която изчезваше в мамещия улей между гърдите й.
Въпреки че Алена си беше обещала никога да не позволява той да разклати самообладанието й, сърцето й се разтуптя. Коул не беше неопитен ученик, но тя трябваше да внимава и да не подлага на прекалено изпитание способността му да се сдържа.
— Намираш ли тази рокля за достатъчно женствена? — попита тя и приглади гънките на кадифето.
Коул сложи ръка на голата й шия и усети колко бързо бие сърцето й. След това повдигна брадичката й, така че тя да го гледа в очите.
— Ако роклята беше още малко по-женствена, тази нощ нямаше да ми се изплъзнеш. Така, както е, мога все още да се сдържам.
Ръката му се спусна надолу през гърдите й към талията. С нежна настойчивост той я привлече към себе си.
— Сигурна ли си, че няма да е по-добре да си останем вкъщи? — прошепна с прегракнал глас.
Алена се засмя мъркащо.
— Спомни си за добрите маниери, Коул. — Тя облегна лактите си в гърдите му, за да не бъде прекалено близо. — Трябва да побързаме, вече е късно. Оли отдавна е докарал каретата пред вратата.
Коул я пусна и започна да си връзва вратовръзката.
— Оли! Минди! Ани! Майлс! В тази къща постоянно някой ми се изпречва на пътя! — изръмжа той ядосано. — Би трябвало да уволня цялата тази банда. Тогава бих могъл да те изнасиля на спокойствие.
Смехът на Алена звънна в стаята.
— Петелът пак пропя — подигра му се тя. — По-добре си облечете жилетката и сакото, милорд. Закъснели сме.
Коул изкриви лице в гримаса на разочарован сластолюбец и побърза да изпълни желанието на Алена.
Когато след малко помагаше на жена си да се качи в каретата, беше в най-добро настроение. Седна до нея и обгърна раменете й. На оскъдната светлина на фенерите Коул хвърли възхитен поглед върху гърдите на Алена, сияещи в дълбокото деколте на роклята.
— Много ми харесваш така, мила — пошушна той. — Ако знаеше само колко добре ти стои това!