Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Гейдж пристъпи към нея, хвана ръката й и нежно я целуна.
— Толкова си красива, любов моя.
Рамзи смигна на своите приятели и многозначително погледна часовника си.
— По-добре побързай, Гейдж, иначе ще пропуснеш собствената си сватба.
Гейдж му се усмихна през рамо.
— Не ме препирай, стари мошенико. Бързата работа — срам за майстора.
Останалите мъже избухнаха в смях. Те по-добре от всеки друг познаваха мрачното униние, в което бе потънал Гейдж Торнтън след смъртта на Виктория, а ето че сега бяха свидетели на неописуемото му щастие. Гейдж не ги накара да чакат дълго. След като се изми от потта, избила при пренасянето на мебелите, той облече бялата риза и широката вратовръзка със същия цвят, красиво скроения тъмносин смокинг и светлосивите панталони и жилетка, които бе носил на първата си сватба преди няколко години, и излезе от стаята.
При вида на своя годеник, облечен в елегантни светски дрехи, Шимейн неволно си припомни тревогите на майка си при вестта за предложението на Морис да се оженят. Беше сигурна, че ако госпожа О’Хърн можеше да зърне отнякъде Гейдж Торнтън в този момент, отново би решила, че дъщеря й е била съблазнена единствено от красивото му лице. Но случаят не е точно такъв, шеговито си помисли тя. Защото изключителното му тяло я омагьосваше не по-малко.
Църквата на брутънската енория се намираше съвсем близо до палата, който бяха видели на идване. Скромната свита се отправи към нея и точно в един следобед свещеникът свърза Гейдж Харисън Торнтън и Шимейн Патрис О’Хърн в свещен брачен съюз. Мери Маргарет и четиримата мъже се бяха разделили от двете страни на младоженците, а Андрю, гордо накичил мъничкия си палец със сватбената халка, стоеше точно зад баща си и очакваше нетърпеливо момента, в който щяха да му я поискат. Беше щастлив, че са го включили в церемонията и когато го помолиха да предаде пръстена, той го вдигна високо с доволна усмивка.
Съобщението, че двойката младоженци вече са венчани, беше скрепено с целувка и въпреки че тя бе кратка и нежна, огненият блясък в очите на Гейдж увери Шимейн, че това е само малка увертюра към страстта, която я очаква. Сетне той я хвана под ръка и двамата се обърнаха, за да приемат поздравленията и благопожеланията на своите приятели.
— Двамата сте чудна двойка — подсмръкна Мери Маргарет и изтри с длан навлажнените си очи.
— Ти си истински късметлия, Гейдж — заяви Рамзи и се ухили дяволито. — Но защо ли трябва да го казвам? Мисля, че си знаел това още когато си я видял за пръв път.
— Така е — призна Гейдж, като си спомни отново мига, в който бе съзрял Шимейн да седи до отвора, водещ към корабния трюм. Беше му се сторило, че не може да е истинска, че е само видение от налудничавите му фантазии. Но си спомняше съвсем ясно как — за негова собствена изненада — още тогава бе видял в мислите си днешния ден.
Андрю изглеждаше леко объркан от толкова поздравления и усмихнати лица, но баща му го вдигна на ръце и го представи на новата му майка с надеждата, че момчето ще разбере.
— Сега ние с Шимейн ще бъдем едно семейство, Анди, и ти ще си имаш майка, също като Малкълм и Дънкан.
— Шемей… мама? — любопитно попита детето, взирайки се напрегнато в лицето му.
— Да — кимна Гейдж. — Сега тя е твоята майка, както аз съм твоя татко.
Андрю се усмихна и започна да върти глава и да повтаря напевно:
— Мама и татко! Мама и татко! Мама и татко!
— Мисля, че му харесва как звучи — забеляза през смях Мери Маргарет.
В този момент обаче Андрю реши да насърчи разговора към по-важна тема.
— Гладен — обяви той.
— Ти винаги си гладен — подкачи го Гейдж и игриво пощипна малкото му носле.
— Гладен — обади се Шимейн до рамото му.
Младоженецът й отвърна с кратка, но предизвикателна целувка.
— Това ще те засити ли, любов моя?
Тя прегърна съпруга си и сина си, надигна се на пръсти и целуна с обич розовата бузка на момчето и с жажда — устните на мъжа. Сетне се усмихна закачливо.
— Колкото и да са сладки целувките ти, скъпи мой съпруже, настоявам Андрю и аз да получим и някаква по-питателна храна, преди да сме припаднали от глад.
Гейдж се засмя и вдигна ръка, за да привлече вниманието на Рамзи.
— Моето семейство иска да бъде нахранено. Би ли докарал каруцата ни, добри човече?
— На вашите услуги, милорд — усмихна се приятелят му, направи дълбок поклон и излезе, за да изпълни молбата му.
В странноприемницата „Уедърбърн“ малката им компания се отдаде на весело пиршество, изпълнено с много тостове и наздравици. Но с течение на времето Гейдж, който копнееше да се прибере в къщи, започна да става нетърпелив и накрая не издържа и помоли гостите си да стават от масата, за да стигнат до гемията преди денят да се е изнизал. В последна сметка се наложи той, който единствен от мъжете бе останал трезвен, да натовари едва ли не насила приятелите и семейството си в каруцата и да я подкара към реката.