Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Гейдж закрачи напрегнато, напред-назад из салона. Чакането обаче го изнервяше, затова той реши да се подготви за предстоящата среща с невестата си и започна да се съблича. Първо свали смокинга и жилетката, сетне махна вратовръзката и разхлаби вървите на ризата си. Повече от това не смееше да стори, защото се боеше да не стресне Шимейн, ако се появи в спалнята полугол. Продължи да обикаля из стаята и когато стигна до един отдавна неотварян шкаф, се сети, че вътре трябва да има бутилка Мадейра, оставена преди много време. Откри я зад няколко други прашни бутилки, счупи восъчния печат на тапата и наля няколко капки в една чаша, за да опита вкуса й. Виното беше чудесно и напълно подходящо за младата му невеста.
Най-после Шимейн го повика от спалнята.
— Вече можеш да влезеш, Гейдж.
— Да, любов моя… идвам веднага — отговори Гейдж и припряно измъкна от скрина две тежки кристални чаши, които някога Виктория бе купила с надеждата постепенно да събере пълен комплект. Той сипа на дъното им малко от тъмната течност, бутна вратата на спалнята с рамо и ги внесе вътре. На прага обаче се спря, за да се полюбува на прекрасната си съпруга. Шимейн седеше в леглото, опряла гръб на една от обшитите с дантела възглавници. В тънката си като паяжина нощница, украсена с фино набрана дантела, тя беше изумително красиво въплъщение на онова, което всеки младоженец мечтае да види в първата си брачна нощ.
Гейдж си припомни как отчаяно бе копнял да я притежава, особено след като Шимейн вече беше приела да се омъжи за него. Но въпреки мъчителните часове на разкъсващо желание, прекарани в близост до нея, той се бе въздържал да задоволи страстта си. Не искаше да отнема целомъдрието й докато тя е все още негова слугиня. Не искаше Шимейн да се чувства задължена да се поддаде на волята му. Сега, докато погледът му галеше всяка съвършена извивка на тялото й, Гейдж се радваше, че не е избързал. Настоящият момент си струваше цялото безкрайно очакване. Сега тя бе неговата невеста, неговата прекрасна, обична невеста. И тази нощ щеше да остане завинаги в паметта и на двама им като нощта, в която са се слели в едно цяло като съпруг и съпруга.
— Това е сватбеният ни подарък от Мери Маргарет — обясни Шимейн, като посочи дантеленото спално бельо. — Изплела е дантелата на ръка.
Гейдж се доближи до леглото, долепи тържествено устни до една от чашите и й я подаде. Докато Шимейн опитваше предпазливо вкуса на виното, той прокара с възхита ръка по изящната дантела и си спомни как сутринта, преди да тръгнат за Уилямсбърг, Мери Маргарет припряно го бе прогонила от собствените му покои, и как преди малко със загадъчна усмивка се бе шмугнала в спалнята, докато Рамзи и останалите мъже подаряваха на младоженците красивите си, издялани от дърво подаръци.
— Тази дама е истинско съкровище, чиято цена не бих се осмелил да пресметна — усмихна се Гейдж.
Шимейн лекичко докосна с пръсти дантелата на яката си.
— Мери Маргарет е украсила и нощницата ми.
Гейдж сведе очи с усмивка, остави чашата си настрана, приседна на леглото и взе една свещ, за да разгледа отблизо фината дантела.
— Много е красива — промълви той, но онова, което подмамваше погледа му неустоимо надолу, бе не изящната плетка, а съблазнителната, заоблена гръд на невестата му. На светлината от свещта прозрачната дреха изглеждаше като тънка пелена от мъгла над заоблените снежнобели хълмове на гърдите й, увенчани с тъмнорозови зърна. Спомни си тънката, източена снага на Виктория, която като изключим месеците, в които бе кърмила Андрю — изпитваше смущение от малките си гърди, нищо че съпругът й винаги я бе смятал за олицетворение на женствеността. Ето че сега пред изпълнените му с възхита очи стоеше един съвършен образец на женска фигура, който караше цялото му тяло да тръпне в очакване.
Шимейн имаше чувството, че горещият му поглед я задушава, но остана неподвижна и притихнала, докато той съзерцаваше полуголите й гърди и дългата, тежка плитка, в която бе втъкнала бяла панделка. Гъстите черни мигли скриваха красивите му очи и не й позволяваха да надникне в блестящите им глъбини. Колкото й да се взираше в лицето му, тя не можеше да прочете какво я очаква. Не знаеше дали този непознат, за когото се бе омъжила, няма внезапно да се превърне в жесток звяр в своя стремеж да задоволи мъжкото си желание.
Гейдж улови пръстите й в своите, поднесе ги към устните си и ги целуна нежно, без да сваля поглед от плахо ококорените й очи. После изведнъж се усмихна и в тази усмивка имаше толкова топлота и обич, че пред Шимейн сякаш се разтвориха портите на рая. Стаеният в гърдите й дъх се отрони от устните й в блажена въздишка.