Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Развълнуван от думите й, Гейдж поблагодари и отвори кесията си, за да си плати за цветята. Но жената поклати отрицателно глава.
— Не, сър. Цветята са сватбен подарък от мен. Дайте ги на вашата булка и се порадвайте на усмивката й. После я накарайте да ги сложи между страниците на някоя книга — така ще ви остане спомен за цял живот.
Малко преди да стигнат до брега, Гейдж слезе от каруцата и отиде до гемията пеша. Шимейн не виждаше букета, скрит зад гърба му, но по блясъка в очите му се досещаше, че е намислил нещо. Затова когато той се качи на палубата и се запъти към нея, тя скръсти ръце и прикри усмивката си зад подозрителна гримаса.
— Бас държа, че крои нещо — прошепна Мери Маргарет през смях. — Виж го само — същинска Кума Лиса.
— Да — съгласи се Шимейн, която съзерцаваше с жаден поглед всяко негово движение. — Същинска.
След миг Гейдж спря пред нея и пулсът й отново се ускори, както всеки път, когато годеникът й бе наблизо.
— За моята невеста — обяви той, като измъкна букета иззад гърба си и й го подаде с елегантен поклон.
— О, Гейдж! — извика Шимейн и притисна цветята към гърдите си. — Толкова са красиви!
— Подарък от една старица, която срещнах на път за насам. Тя ти изпраща и своята благословия.
— Каква мила жена — възкликна тя, любувайки се на ярките цветове.
Гейдж обаче бързаше за предстоящото събитие.
— А сега, сладка моя, покажи ми какво искаш да вземеш със себе си, защото ми се ще вече да тръгваме. Наех за около час една стая в странноприемницата „Уедърбърн“, за да има къде да се приготвим, преди да отидем в църквата.
Шимейн посочи малкия си куфар и сватбената рокля, която лежеше грижливо сгъната върху него.
— Това е всичко, което ми трябва.
Гейдж вдигна своя и нейния куфар, както и костюма си, преметна внимателно роклята през ръката на Шимейн и подвикна на сина си, който наблюдаваше рибите, плуващи край гемията:
— Андрю, можеш ли да хванеш госпожа Макгий за ръка и да я придружиш до каруцата? — Като видя щастливата усмивка на момчето и готовността му да се подчини, той също се усмихна. Знаеше, че Андрю приема възложената му задача като отговорна работа, каквато може да свърши само истински мъж. — Ние ще ви последваме.
Ерих пристъпи до своя работодател.
— Можем ли и ние да помогнем с нещо?
Гейдж охотно му връчи багажа, доволен, че така му се удава възможност да помогне на невестата си.
— Позволи ми, сладка моя — каза той, като пое роклята, хвана я в ръката, в която държеше костюма си и предложи на Шимейн свободната си ръка. — За мене изключителна чест да ви съпроводя до каляската ви, милейди.
Шимейн го дари със сияйна усмивка, пъхна ръка под неговата и се притисна гальовно към него. Останалите тръгнаха пред тях и това позволи на Гейдж скришом да целуне младата си годеница. Когато устните им се разделиха, тя въздъхна блажено и му се усмихна, усещайки стягането на мускулите на ръката му, притисната до гърдите й.
— Тази нощ ще бъдеш моя, любима — промълви той.
В сравнение с малкия Нюпорт Нюз, Уилямсбърг бе истинско украшение, реши Шимейн, след като Гейдж обиколи града с каруцата, за да й даде възможност да го разгледа. В дъното на улица „Херцог Глостър“ се виждаше огромен палат, кацнал сред добре поддържана ливада, която бе окичена с цветя и подрязани в различна форма храсти. По самата улица имаше поне дузина магазини. Малко по-нататък бе разположен осмоъгълен тухлен оръжеен склад с караулна кула. Изобщо, това беше един млад, но много красив град.
Мери Маргарет влезе заедно с Шимейн в стаята в странноприемницата, за да й помогне с преобличането. Гейдж остана да чака пред вратата и когато тя най-после се отвори, той нетърпеливо се обърна и за кой ли път остана изумен от неземната красота на своята невеста. В елегантната си бледозелена рокля с широка бяла яка, обгръщаща като шал раменете й, Шимейн просто сияеше. Краищата на яката и на дългите до лакътя ръкави бяха украсени с богато надиплени дантелени волани. Дълбоко изрязаното деколте също беше покрито с фино набрана дантела, която подчертаваше дългата й, изящна шия, а върху огнената и коса, прибрана във висок кок, се кипреше малка бяла шапчица, изкусно обшита със зелена панделка. Беше завързала с дантелена кърпичка стъблата на цветята в красив букет, който лежеше върху полусвитата й ръка.