Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Най-после дойде и тъй чаканият петък и в новия пристан за товари, построен от Гейдж и хората му през изминалата седмица, спря тежка гемия с огромно кормило и странни платна, управлявана от един сприхав стар морски вълк, който беше зарязал дългите плавания, за да се отдаде на по-спокоен живот край реката. Натоварването на дървените палети с мебелите мина без проблеми, но после, когато започнаха да качват на борда конете, нещата се усложниха. Животните, уплашени от голямата гемия и от скърцането на двете дъски, по които трябваше да преминат заедно с каруцата, упорито отказваха да помръднат, и се наложи Гейдж да слезе от капрата и лично да ги преведе по импровизирания мост. Последни на палубата се качиха младоженката и гостите, натоварени с чанти, куфари и куп други вещи.
Над крайречните мочурища бе паднала гъста утринна мъгла, която обвиваше в белите си валма плаващата на запад гемия. Стреснати от приближаването й, множество бели и сиви чапли излитаха подплашено от бреговете на реката, а високо в небето над тревистите блата се носеха гълъбови ята. Малко по-нататък пейзажът постепенно се промени и на мястото на тресавищата се появиха гъсти гори от дъбови, кедрови и борови дървета.
Когато на хоризонта се показа остров Джеймстаун, капитанът насочи гемията към едно малко заливче и не след дълго хвърлиха котва до сушата. Първо свалиха на брега каруцата и я натовариха с големия стенен шкаф. Гейдж остави Ерих Вернер на борда при жените и, придружен от трима от своите работници, потегли към града, за да откара шкафа на заможната вдовица, която го бе поръчала. Останалите мебели бяха превозени на три пъти до наскоро построения дом на новия им собственик в Уилямсбърг, където бяха грижливо разопаковани и внимателно подредени.
Преди да си тръгнат, човекът приятно изненада Гейдж с щедър бакшиш за майсторството, с което бе изпълнена поръчката. Тъй като собствените му усилия и талант бяха допринесли за около шестдесет процента от свършената работа, той реши, че е справедливо да задържи половината от бакшиша и да разпредели остатъка между работниците. Рамзи и Слай Тъкър получиха по двадесет процента, а последните десет си разделиха по равно двамата чираци.
После Гейдж и хората му събраха дъските от палетите, натовариха ги в каруцата и потеглиха обратно към гемията. Но към края на града Гейдж внезапно спря до една ограда. Зад нея се виждаше възрастна жена, която внимателно окопаваше с малка мотика лехите в градината си. Той скочи на земята, приближи се до оградата и свали шапка.
— Моля за извинение, мадам, но днес е сватбеният ми ден и се питам дали бихте ми позволила да купя за моята невеста букет цветя от прекрасната ви градина.
Жената вдигна любопитно глава и замислено огледа непознатия мъж пред себе си.
— И какво ви е спирало досега да се изправите пред олтара, сър? Виждам, че не сте някой зелен младеж.
Гейдж се усмихна развеселено.
— Не съм, мадам. От година съм вдовец. Имам син на две годинки.
Светлите й очи проблеснаха не по-малко весело.
— А невестата ви? И тя ли е вдовица? Или сте откраднал някое младо пиле от родителите му?
— Млада е, мадам — само на осемнадесет и красива като вас.
Възрастната жена махна с ръка към портата.
— Елате в градината ми, сър, и аз сама ще ви набера букет… не заради сладкодумния ви език, а заради младата ви булка. Да, аз също се омъжих за вдовец, когато бях много млада, и родих и отгледах петима сина, преди моят Джон да си отиде от тоя свят. Не си мислете, че го е повалила старост или болест, не. Един грамаден дънер падна върху му, докато се мъчеше да го отсече. Дървото реши да си отмъсти и го изпрати в гроба.
— Съжалявам, мадам.
— Недейте — усмихна се вдовицата. — Джон и аз си поживяхме чудесно.
Тя откъсна най-свежите цветя от градината, подаде ги на Гейдж и го благослови с усмивка.
— Дано вие и вашата млада невеста плавате по бурните води на живота с достойнство и кураж, сър, и дано имате цял куп синове и дъщери, които да ви дарят с много радост през идните години и с чудесни внуци, които да сгряват сърцата ви в преклонна възраст и да ви изпълват с гордост и щастие. Сега вървете, и нека бог да бди над двама ви сега и за в бъдеще, и нека любовта ви да крепне с всеки изминал ден.