Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Проститутката се престори на изненадана, макар че вътрешно потръпна.
— Не зная за какво говориш, Гейдж Торнтън! Нито пък зная къде е Потс! Не съм му пазач! Последния път, когато го видях, приказваше, че щял да ходи в Хамптън или там някъде. Тъй че щом ти трябва, върви да го търсиш, господин Торнтън!
— Чуй ме добре, Мориса — каза той. Никак не му се вярваше Потс да е напуснал градчето. — Ако Потс случайно дойде да те посети, най-добре му кажи, че ако още веднъж го мярна да се навърта покрай къщата ми, ще го убия без изобщо да го питам защо е дошъл. Ще му го кажеш, нали?
Мориса го стрелна с леден поглед.
— Ще му кажа, ама ако познаваше Потс, щеше да знаеш колко проклет може да бъде, ако поиска. Твойто предупреждение въобще няма да го трогне. Разбираш ли, щом старият Потс си науми да стори зло някому, трудно може нещо да го разубеди.
— Имам известни подозрения, че ти просто не искаш да му предадеш моето съобщение — подигравателно каза Гейдж. — Защото като го чуе, Потс току-виж вземе, че размисли и откаже да изпълнява твоите нареждания. Кой може да каже как ще реагира? Има някакъв шанс да реши, че е по-добре да се вслуша в предупреждението ми, вместо да рискува главата си. Ако нещо се случи на Шимейн по негова вина, ще се върна, и този път ще търся не само Потс, но и теб. Нищо чудно да ви убия и двамата.
С тези думи той отсечено кимна за сбогом на двете жени, обърна се и напусна таверната.
Фрида се приведе напред и смигна на последното попълнение в своя бардак.
— Как, казваш, беше името на тоя момък?
Мориса стоеше загледана след отдалечаващия се мъж.
— Гейдж Торнтън! Най-противното копеле, с което съм се сблъсквала през целия си скапан живот!
— Е, драга моя, ако ти е мил скапания живот, по-добре го послушай — предупреди я възрастната жена. Откак съм тук, съм чувала доста неща за тоя тип и повечето хич не бяха хубави. Разправят, че един ден се ядосал на жена си и я хвърлил от кораба, дето го строи зад къщата си. Разправят още, че имало някаква стара мома малко по-нататък по улицата, дето май го видяла, ама я било страх да си отвори устата, щото не знаела какво може да й стори.
— Гледай ти — отвърна Мориса със самодоволна усмивка. — Чудя се дали Шимейн знае това.
— Чувам, че тоя хубостник не бил много разговорлив. Сигур предпочита да си трае за случката, ама ако мълвата не лъже, бас държа, че положението на тая Шимейн хич не е много розово. Онзи като нищо може да й свети маслото, както е сторил с жена си.
Мориса се ухили.
— И тогава ще си получа наградата, без да си мръдна пръста.
Фрида я изгледа с присвити очи.
— За каква награда говориш?
Проститутката махна с ръка.
— Нищо, нищо. Просто един тъмничар ми обеща нещо, когато тръгвахме от Нюгейт за кораба. Обаче няма как да зная дали не ме е излъгал, без да съм му изпратила доказателство, че съм свършила работата. Пък и аз още не съм успяла да я свърша.
— Да не искаш да кажеш, че са ти обещали да ти платят, за да убиеш някоя от затворничките?
Мориса изглеждаше слисана от предположението на господарката си.
— Нима приличам на убийца?
Фрида се изкикоти, подпря пълните си ръце на масата и се приведе напред. Погледът й бе прикован в очите на Мориса.
— Доколкото ми е известно, скъпа, преди да те арестуват, за малко не си прерязала гръкляните на неколцина господа. Но тук няма да търпя такива работи! Зная как да се оправям с опърничави кучки и ти се кълна, миличка, че си си намерила майстора. Може и да си лоша, ама аз съм два пъти по-лоша, тъй че най-добре ме послушай. Ясно ли е?
Мориса разпери невинно ръце.
— Нямам намерение да правя нищо друго, освен онова, което ти кажеш, Фрида.
— Хубаво! — бавно кимна господарката й и се облегна отново назад. — Защото ако не внимаваш как се държиш с мене, ще те накарам да съжаляваш тъй, както никога досега не си съжалявала. Хабер си нямаш какво мога да ти сторя. Продължаваш ли да ми лазиш по нервите, ще те вкарам в гроба.
В пронизващия й поглед имаше толкова студенина, че Мориса потръпна. За пръв път в своя живот разбираше какво е да попаднеш в ръцете на зла жена, която наистина не знае що е милост.
Гейдж посети магазина на златаря и избра сватбена халка за Шимейн, след като бе определил приблизителната големина на пръста й с помощта на парче дебела връв. Смяташе възрастния собственик на магазина за човек с принципи, затова не намери за нужно да го предупреждава да си държи езика зад зъбите. Човекът умееше да пази тайните на своите клиенти също толкова добре, колкото пазеше и собствените си тайни. Оттам Гейдж отиде право при обущаря, където откри Мери Маргарет. Възрастната жена бе оставила на Майлс чифт обувки за поправка и сега го чакаше да й ги донесе от работилницата си.