Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Да, сладка моя, нощницата е красива — почти беззвучно прошепна той. — Но не е и наполовина толкова прекрасна, колкото жената, която я носи.
После остави свещта обратно на масата и сведе глава към лицето на младата си съпруга. Целувката беше опияняваща като тъмната мадейра, пламтящо сливане на устни и езици: единият — дързък и настойчив, другият — търсещ и любопитен. От гърдите на Шимейн се изтръгна тих стон, когато устните му се спуснаха надолу, прокарвайки огнена бразда по шията й, за да преминат по тънката дантелена яка над деколтето и най-сетне да стигнат до зърното на гърдата й. Дъхът й секна от внезапния мощен прилив на наслада. Горещата влага на устните му проникна през фината материя на нощницата и сякаш наелектризира цялото й същество. Замаяна, Шимейн отпусна глава на възглавницата с блажена въздишка. Имаше чувството, че няма да издържи, че ще се удави в това бездънно море от удоволствие.
— О, не спирай — прошепна умолително тя, когато Гейдж вдигна глава. Цялото й тяло трепереше. Погледът й потърси неговия с няма молба.
Кафявите му очи пламтяха.
— Почакай само миг, за да се съблека, любов моя — промълви той дрезгаво и погали с пръст твърдото зърно на гърдата й през влажната нощница. — Трябва да внимавам. Не искам да измамя очакванията ти и да ти отнема дори частица от удоволствието, което един мъж дължи на своята съпруга.
— О, сър, смея да твърдя, че вие не ме мамите — увери го Шимейн с натежал от възбуда глас. — Почувствай как тръпне сърцето ми. — Тя погали с пръсти опакото на дланта му, която се притисна към гръдта й, за да усети лудешкия ритъм на пулса й. — Виждаш ли как копнея да науча още от онова, което знаеш ти?
— Никога не съм имал по любознателна ученичка — отвърна Гейдж, като обърна длан нагоре, преплете пръсти с нейните и вдигна ръката й към устните си за нова целувка. Сетне се изправи и погледът на Шимейн неволно се плъзна надолу. Но веднага се вдигна отново рязко нагоре, за да срещне засмените му очи. — Да, мадам, аз също копнея за вас.
Той заобиколи леглото и отиде до един стол до по-далечната стена на стаята, където се извърна леко, за да спести на Шимейн шока от гледката на възбудения си до пръсване член, и свали ризата си. После вдигна крак и издърпа единия крачол на тесните си панталони, докато невестата му следеше с жаден поглед играта на мускулите на хълбоците и бедрата му при усилието му да запази равновесие на един крак. След това Гейдж премести тежестта на тялото си върху другия си крак и скоро панталоните бяха в ръката му, оставяйки го чисто гол. При вида на онази част от тялото му Шимейн почувства как по лицето й плъзва гъста червенина. Неспособна да отмести поглед, тя седеше като вкаменена в леглото. Спомняше си предишните две нощи, в които бе съзерцавала голата му фигура, но се оказваше, че лунната светлина я е измамила, като й е внушила, че тялото му просто е изумително красиво. Красиво то несъмнено беше, но освен това беше и невероятно заплашително. Никога през живота сине бе виждала нищо по-страховито от това дръзко острие на страстта.
В този момент той се обърна и тръгна към нея, и Шимейн бързо отклони очи и се втренчи напрегнато в гардероба на отсрещната стена. Гейдж легна предпазливо до нея, като тактично покри слабините си с дантеления чаршаф. Сетне се намести до съпругата си и се облегна на таблата на леглото, като подпъхна възглавницата под гърба си. Тогава забеляза, че Шимейн трепери и улови ръката й в своята, а със свободната си ръка завъртя лицето й към себе си, за да се взре изучаващо в огромните й, изпълнени с колебание зелени очи.
— Страх ли те е, Шимейн?
— Малко — призна тя с едва доловим шепот.
— Няма от какво да се боиш, сладка моя — нежно каза Гейдж. — Всяка жена преминава през този кратък миг на болка, но той е нищо в сравнение с удоволствието, което получава в замяна на своята девственост. А аз ти обещавам, скъпа моя съпруго, че ти ще получиш цялата наслада, която съм способен да ти дам.
След като съпругът й изглеждаше тъй загрижен за страховете й, Шимейн не можеше да повярва, че би й сторил нещо лошо. Макар че усмивката, с която му отвърна, все още издаваше напрегнатост и неувереност, тя идваше от дълбините на сърцето й.
— Това бе само един кратък момент на паника, господин Торнтън.
— Да, госпожа Торнтън — отвърна Гейдж, омагьосан от топлия й, нежен поглед. — А сега, мадам, бих искал да вдигна тост за нашата сватба. — Той се пресегна през нея, взе чашата си и изчака Шимейн също да вдигне своята. После се усмихна, впил поглед в бездънните й зеници. — Нека бракът ни бъде всичко онова, което и двамата бихме желали да бъде, и нека след като сме преживяли заедно дълги години, да можем да погледнем назад със спокойствие и задоволство, благословени от бог с голямо и задружно семейство.