Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Накрая Гейдж вдигна глава и впери премрежен поглед в изящните й черти.
— Имаш ли въобще представа колко често съм копнял да те взема в прегръдките си и да те целувам, докато не започнеш да ме молиш да спра? Пожелах те още в онази първа вечер, когато те видях до масата в кухнята, изкъпана и облечена в чисти дрехи. Още тогава осъзнах, че няма да издържа цели седем години, без да те имам. Оттогава насетне просто изчаквах да видя дали има някакъв, макар и съвсем мъничък шанс да приемеш предложението ми за брак.
— Искате ли да узнаете една тайна, господин Торнтън? — прошепна Шимейн със срамежлива усмивка. — Струва ми се, че мигът, в който престъпихте прага на къщата в същата онази вечер и съблякохте мократа си риза, бе мигът, в който Морис дьо Мерсер започна да потъва в забрава.
Гейдж рязко вдигна глава, смаян от думите й.
— Наистина ли?
— В случай, че никой не ви го е казвал, сър, вие сте изключително красив мъж, който изглежда достатъчно съблазнително дори с дрехи — меко промълви тя.
— Което ми напомня, че в момента ти водиш по точки.
Сега бе ред на Шимейн да вдигне объркано очи към него.
— Как така, сър?
— Все още не съм те виждал напълно съблечена и горя от нетърпение да го сторя, мадам.
— О, но когато уби змията, аз бях съвсем гола под кърпата — възпротиви се тя.
— Забелязах — увери я Гейдж с усмивка. — Вярно, че кърпата не беше толкова мокра, колкото ми се искаше, но все пак за мен бе повече от приятно да се полюбувам на това… — Той прокара лекичко пръст по зърното на едната й гърда, за да покаже на какво точно се е любувал, и нежният му допир я изпълни с неописуема наслада. — Истина е, че исках да те любя и тогава, и много пъти след това.
Шимейн си спомни желанието, което бе съзряла в погледа му през онази нощ. Спомни си и как още след първия урок по стрелба всяко случайно докосване до него бе карало цялото й тяло да трепери в безумен копнеж.
— Радвам се, че не можеш да четеш мисли.
— Защо, сладка моя?
— Щеше да останеш шокиран от онова, което ставаше в съзнанието ми.
— О, в такъв случай и аз се радвам, че вие не можете, мадам, защото бихте ме сметнала за похотлив развратник.
Шимейн се засмя и сгуши глава на гърдите му.
— Гладен ли си? Хана е надминала себе си при приготвянето на храната за първата ни брачна нощ.
— Гладен съм за теб, жено. — Той плъзна ръце надолу по гърба й и я притисна силно към слабините си, за да я накара да почувства пламтящата му жажда. — Изгарям от желание да те имам и ми се ще да консумираме брака си до час. Едва ли бих понесъл да чакам повече.
По тялото й пробягна възбуден трепет.
— Уших си нова нощница специално за тази нощ. Ще ми позволиш ли да я облека?
— Побързай — подкани я меко Гейдж.
— Ще побързам — обеща тя и се надигна на пръсти, за да срещне огнените му устни, които отново я възпламениха с трескава целувка. Накрая се отдръпна със замаяна въздишка и побягна към спалнята. На вратата обаче се спря и се обърна с усмивка. — Нали ще дойдеш, щом те повикам?
Изпълненото му с копнеж изражение бе повече от достатъчно като отговор, но за да не остави у нея и капка съмнение, той отвърна:
— Да, мадам. Само ако земята под краката ми се разтвори и ме погълне, може да ме спре да се отзована повика ви.
Шимейн влезе в спалнята, като остави вратата леко открехната, и остана изумена от вида й. От двете страни на леглото горяха свещи, а завивката бе отгърната подканящо и под нея се виждаха снежнобели чаршафи, поръбени с ирландска дантела — без съмнение подарък от една добре позната вдовица. Новата нощница лежеше грижливо сгъната в единия край на леглото и когато я разгъна, Шимейн не можа да сдържи изненаданото си възклицание, защото деколтето и ръкавите й бяха украсени със същата фино изплетена дантела.
— О, Мери Маргарет — промълви тя, изпълнена с признателност и възхищение. — Колко е красиво!
Гейдж дочу тихия й глас и пристъпи към вратата.
— Шимейн? Добре ли си?
— Да, съпруже — увери го през смях Шимейн. — Просто се възхищавах от дантелата, която Мери Маргарет е изплела, за да украси чаршафите и нощницата. Но, моля те, не влизай още. След миг ще видиш всичко.