Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Мислех си, че хубавият ти лик не ще се мерне пред очите ми поне две-три недели след всичката гюрултия, която предизвика, като доведе Шимейн на танците — изчурулика Мери Маргарет. — Целият град е пощурял. Горкичките празноглавки не могат дъх да си поемат от приказки. — Сините й очи засияха доволно, когато видя, че думите й предизвикват искрения смях на Гейдж. — Аха, драго ми е да видя, че животът пак е почнал да ти понася, Гейдж Торнтън. Има близо година, откак не съм те чувала да се смееш тъй звънко.
— Това, което прави деня ми хубав, е твоето лице, Мери Маргарет Макгий — отвърна галантно Гейдж.
Вдовицата развеселено сви тънките си рамене.
— Ох, ама и ти си един англичанин, сър — закачливо каза тя. После кимна с престорено сърдита гримаса. — Господ трябва да те е дарил със сребърния език на ирландските люде — инак нямаше да лъжеш толкоз хубаво. Но кажете ми, милорд, какво ви води в нашия чуден градец?
— Дойдох да взема един чифт обувки, които бях поръчал за Шимейн, но ако имате свободна минутка, мадам, ще се нуждая от вашите услуги.
— Моите услуги? — смаяно повтори Мери Маргарет. — Че каква ли услуга може да иска такъв благороден джентълмен от една старица като мене?
— Засега ми трябва само съвет — усмихнато отговори Гейдж.
Възрастната жена го изгледа подозрително, като се постара да сдържи смеха, който напираше на устните й.
— Мислех, че не ти пука за моите съвети.
— Струва ми се, че това не ще да е съвсем вярно, след като много скоро се каня да изпълня един от тях. Всъщност, ако си свободна след две седмици, можеш да дойдеш с нас до Уилямсбърг и да видиш това със собствените си очи.
Сега вече вдовицата окончателно се обърка.
— Приемам поканата, хубавецо, но се кълна, че и през ум не ми минава за какво говориш.
— Е, след като въображението ти явно куца, дърта жено, нека бъде изненада. Ще помоля Рамзи Тейт да те вземе от къщи след две седмици, в петък, около шест сутринта.
— Добре де, а какъв съвет щеше да искаш от тази дърта жена, ако смея да запитам?
— Възнамерявам да купя на Шимейн плат за нова рокля, а нямам представа колко ще трябва да взема.
— Обувки… Плат за нова рокля? — Устните на Мери Маргарет се извиха едва забележимо, но очите й засияха. — И какъв ще бъде следващият ти подарък за момичето, господин Торнтън?
Гейдж се загледа през малкия прозорец, преструвайки се, че обмисля отговора си.
— Може би собствен гребен и четка, малко тоалетна вода и някакъв ароматен сапун.
— Всичко това за една слугиня, господин Торнтън?
Той се завъртя на пети и сведе поглед към нея. В кехлибарените му очи играеха дяволити пламъчета.
— За съпруга, госпожа Макгий.
Преди вдовицата да успее да затули устата си с ръка, от гърдите й се изтръгна радостен вик и тя заподскача край бастуна си в някакво подобие на весела ирландска жига. Сетне си припомни, че е достолепна възрастна дама, спря се и го изгледа любопитно.
— Предполагам, че разчиташ да си мълча, докато клетвите не бъдат произнесени?
— Да, мадам. Единствено най-близките ми приятели знаят новината.
Мери Маргарет кимна одобрително.
— Много мъдро, че си решил да не струпваш твърде много на главата на бедничката госпожа Петикоум. Иначе може да получи припадък, че даже и да се гътне от изненада. Вярно, че тя очакваше до три месеца плодът на съжителството ти с Шимейн да почне да си личи… но, естествено, без брачни халки. — Тя се изкиска доволно при мисълта за шока, който щеше да изживее дъртата клюкарка. — Ах, как ми се ще да бях малка мишчица в килера й в деня, в който научи новината. Казвам ти, ще й изскочат зъркелите.
— Вие сте безмилостна жена, мадам — обвини я Гейдж през смях. — Дано никога не попаднете в редиците на враговете ми. Това несъмнено би било голямо нещастие.
— Да, несъмнено — кимна вдовицата. После отиде припряно до вратата, водеща към работилницата на обущаря и се провикна: — Господин Бекър, понеже тъй и тъй сте там, донесете и обувките на Шимейн О’Хърн. Господин Торнтън е дошъл да ги вземе. И дали не бихте побързал малко? Двамата с господин Торнтън имаме важна работа.
В началото две седмици се струваха на Шимейн предостатъчен срок, за да успее да свърши всичко, което бе решила да направи преди сватбата. Беше поискала от Гейдж позволение да преправи една от роклите на Виктория, която й харесваше особено много. Вместо това той само се бе усмихнал с онази момчешка усмивка, по която толкова си приличаха с Андрю, и я бе изненадал с топ великолепен плат за рокля, прекрасна дантела за украса и мека, тънка батиста за нова долна риза и нощница. Шимейн остана трогната от подаръците, но в същото време изпита известна тревога. Къщната работа запълваше почти цялото й време и тя не можеше да си представи кога би могла да ушие всички тези дрехи, още по-малко пък — преди сватбата. Но Гейдж разреши проблема й, като й каза, че Мери Маргарет е предложила помощта си и че Рамзи се е съгласил през следващите две седмици да взема вдовицата от дома й всяка сутрини да я води със себе си, когато идва на работа. Това бе огромно облекчение и Шимейн с радост прие.