Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
На път към дома гемията се отби за малко през къщата на семейство Фийлдс, за да оставят Андрю. Там момчето щеше да се наиграе до насита с Малкълм и Дънкан и да позволи на баща си и на новата си майка да се насладят необезпокоявано на своята първа брачна нощ. Още щом Гейдж й бе съобщил за плановете си да се ожени за Шимейн, Хана беше настояла Андрю да погостува у тях за няколко дни и баща му охотно бе дал съгласието си. Когато вече се канеха да си тръгват, Хана усмихнато връчи на ново венчаната двойка кошница с храна. Знаела, че сега няма да им е до приготвяне на гозби.
— Е, май няма да ви се наложи да излизате от леглото, ако огладнеете — прошепна Рамзи на ухото на младоженеца, след като Гейдж благодари на Хана за чудесния подарък. После вдигна поглед към гредите на тавана и замислено се залюля на пети. — Чудя се дали да не намина утре сутринта през работилницата и да свърша някоя и друга работа, докато останалите ги няма.
Гейдж впери в най-добрия си приятел поглед, в който трепкаха заплашителни пламъчета, и тихичко изсъска:
— Ако зърна дори за миг грозната ти мутра да се мярка край дома ми през следващите няколко дни, ще използвам проклетата ти кожа, за да се поупражнявам в стрелба по подвижна мишена. Ако още не си го проумял с празната си кратуна, приятелче, възнамерявам през тези дни да посветя цялото си време на Шимейн, и никак няма да ми се понрави, ако на някой дръвник като теб му скимне да ни дойде на гости. Трябва ли да повтарям?
Рамзи потърка замислено брадичката си, сетне поглади рунтавите си мустаци, опитвайки се да прикрие развеселената си усмивка.
— Струва ми се, че мога да разбера кога ме заплашват.
— Тогава може би не си съвсем безнадежден случай — отвърна Гейдж със смях.
После прегърна сина си и го целуна нежно.
— Бъди добро момче, Анди, и се дръж както подобава с госпожа Фийлдс — помоли го той. — Ще дойда да те взема в понеделник сутринта.
Когато Гейдж се обърна, за да поговори с Хана, Шимейн се наведе и взе Андрю в прегръдките си.
— Ще ми липсваш, Анди.
Андрю се разсмя, прегърна я на свой ред и изтича при приятелите си, за да се похвали гордо:
— Шемей сега мама! Татко каза!
Хана се усмихна и вдигна поглед към Гейдж.
— Мисля, че синът ти е толкова щастлив от това, че си има майка, колкото ти от това, че вече имаш съпруга.
— Почти бях загубил надежда да намеря жена, която да може да бъде и двете едновременно, но Шимейн доказа, че е повече от достойна — отговори гордо Гейдж. Когато младата му съпруга се приближи, той я прегърна, притисна я до себе си и се усмихна, загледан в блестящите й зелени очи. — Не знам как е възможно да съм такъв късметлия, Хана, но Шимейн е всичко, за което някога съм копнял.
Шимейн вдигна ръка и погали с опакото на дланта си лицето на своя съпруг.
— Дори да ми предлагаха всички съкровища на земята, не мисля, че бих изоставила богатството, което вече имам.
В сияйните й зеници грееше някакво нежно, дълбоко чувство, което Гейдж не знаеше как да нарече. Знаеше само, че много му напомня на чувството, което често бе съзирал в сините очи на Виктория в блажените мигове на споделена страст.
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
Когато стигнаха дома му, Гейдж грабна невестата си на ръце и като остави мъжете да помогнат на Мери Маргарет при слизането от каруцата, избърза напред и тичешком изкачи стълбите. В мъчително краткия миг преди гостите да ги настигнат, той притисна Шимейн към себе си и я целуна с цялата страст, която бе стаявал още от нощта на празненството в града. Устните му настървено се впиха в нейните и ги принудиха да му отвърнат с не по-малка пламенност. Тогава по верандата се чуха стъпки и гласът на Рамзи, който едва ли не изкрещя колко е прелестна вечерта — несъмнено за да предупреди младоженците за пристигането на останалите. Гейдж и Шимейн светкавично се откъснаха един от друг и разтвориха вратата, за да ги посрещнат. След нов порой от благопожелания и множество подаръци, измайсторени от мъжете, гостите най-после се пръснаха в различни посоки и оставиха двамата младоженци съвсем сами.
— Ела тук, съпруго — предрезняло прошепна Гейдж и отново придърпа невестата си в своите обятия. Като внимаваше да не докосва раната й, която все още не бе напълно заздравяла, той я обгърна с ръка през кръста и я притисна плътно към мускулестото си тяло. Погледът му се взря жадно в омагьосващо той лице, окъпано в меката светлина на фенера. После Гейдж бавно сведе глава и впи устни в нейните в дълга, страстна целувка — предизвикателна и в същото време изумително нежна. Първоначалното смущение на Шимейн бързо се изпари и тя му отвърна с неподозирана за самата нея жар, забравила всякаква сдържаност. Езикът й смело потърси неговия, а когато пръстите му обходиха дръзко хълбоците й, тя се притисна с копнеж към него, усещайки как гърдите й тръпнат при допира на здравата му гръд.