Повелителката на бурите
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: Дарковър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Повелителката на бурите». Краткое содержание книги:
При лечителките завари Касандра и Рената.
— Да благодарим на всички богове, че раната не е по-тежка — едва промълви Касандра, пребледняла от страх.
— Донал ранен ли е? — веднага попита Рената.
— Нищо му няма — увери я Аларт и се намръщи, когато лечителката започна да шие раната. — Той повали войника, който успя да ме удари с меча си. Дом Михаил не би могъл и да си мечтае за по-способен защитник на Алдаран. Макар да е млад, знае как да води хората си в битка.
— Сега е тихо — ослуша се Касандра и потръпна. — Каква ли дяволска хитрост замислят този път?…
Той също осъзна учуден, че вече не се чуваше дори грохотът на камъните по стените. Прозря веднага обаче, че затишието ще бъде съвсем кратко.
— Любима, защо ли не те оставих на по-безопасно място…
— Искам да съм до теб.
Лечителката довърши превръзката и му подаде малка чаша с гъста червеникава течност.
— Изпийте това, за да не ви мъчи треска от раната. И не насилвайте ръката си засега. Още имаме достатъчно мъже, способни да размахват мечове.
Трепна смаяна, защото чашата изведнъж падна от омекналите му пръсти и пръските полепнаха навсякъде по пода.
— Господарю, в името на Авара, какво ви стана?!
А Аларт вече чуваше врявата, която познаваше от виденията си. Обърна се и без да губи време за любезности, изтича на двора. Тълпата се отдръпваше уплашено от някакъв разтрошен съд, от който по плочите се разтичаше странна на вид жълтеникава слуз. Самите камъни започваха да димят, пропадаха в големи дълбоки дупки, сякаш бяха разтопено масло.
— Зандру да ги вледени дано! — изруга един страж. — Това пък какво е? Пак ли магии?
— Не знаем още — промърмори дом Михаил. — За пръв път виждам такова чудо…
Един от по-смелите войници се опита да събере парчетата, но веднага нададе измъчен вой — ръката му почерня като овъглена.
— Аларт, ти поне знаеш ли с какво ни нападнаха? — попита Донал.
Устните на Аларт се изопнаха в тънка линия.
— Не е заклинание, но веществото също е измислено в Кулите — киселина, която разяжда именно скалите.
— Нищо ли не можем да направим? — настоя господарят на Алдаран. — Ако продължат да ни замерват с това, твърде скоро ще ни лишат от стените на крепостта! Донал, прати хора да огледат навсякъде.
Младежът посочи един страж.
— Събери хората от отряда си, вземете сламени щитове, щом киселината вреди само на камъните. И никакви метални лопати — ще се задушите от изпаренията!
Аларт се намеси:
— Тъй като е киселина, полейте я с водата, примесена с пепел, която използвате за почистване на мандрите и конюшните. Може да предотврати разяждането на камъните.
Наистина успяха да спрат разпростирането на вредите, но който и да стъпеше после върху петната, оставаше без подметки на ботушите. Оградиха засегнатите места. По външните стени имаше няколко дупки, от които камъните се ронеха и стичаха. И запасите от пепелива вода скоро свършиха. Опитаха се да я заменят с разтворен сапун и конска пикня, но те се оказаха слабо противодействие.
— Лошо става! — изръмжа дом Михаил. — Какво ще правим, като ни съборят стените? Сроднико, това трябва да е някаква измишльотина на твоя брат. Хората от Скатфел не могат да си позволят услугите на Кулите! Сещаш ли се за някакво спасение?
— Хрумна ми нещо — нерешително промълви Аларт. — Можем да наложим укрепващо заклинание на стените, за да не се рушат повече по неестествени причини, но пак ще им вредят обичайните оръжия. Така няма да ги опазим от земетресение например, обаче ще ги защитим срещу тази киселина.
Отново всички обучени да работят с матрица се събраха в най-горната стая на наблюдателната кула. Дорилис веднага се лепна за тях.
— Мога да помогна като наблюдателка! — примоли се тя. — Така Рената ще е свободна да работи с вас.
— Не, не бива! — веднага отказа жената и си отдъхна, че момичето още не владееше добре телепатията. — По-добре ще е ти да се включиш в кръга, а аз да следя състоянието на всички ви.
Иначе Дорилис веднага щеше да научи защо състоянието на Рената не й позволява да работи в матричен кръг… „Неприятно ми е да я лъжа така, но скоро ще е здрава и силна, тогава двамата с Донал ще й кажем.“
За щастие момичето се зарадва и на тази възможност да използва матрицата си за нещо друго, освен за полети с планер. Седна до Касандра. Пак сляха умовете си в заклинание, което усилваше природните процеси.
„Скалата е едно с родилата я планета, а човек може да я оформя само според свойствата й. Нищо няма да я промени. Скалата е едно цяло с планетата…“