Повелителката на бурите
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: Дарковър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Повелителката на бурите». Краткое содержание книги:
Стойката и тембърът на мъжа се промениха почти незабележимо и макар да беше дребосък с висок тенор, илюзията беше стъписваща — на всички им се стори за миг, че на неговото място е застанал едрият, уж добродушен грубиян от Скатфел.
— Понеже ти, братко мой, напоследък предприе някои незаконни и дори скандални действия относно наследството на Алдаран, аз — Рейхъл от Скатфел, като попечител и законен наследник на Владението и понеже съм се заклел да поема грижата за Алдаран, ако те налегне болест, слабоумие или преклонна възраст, те обявявам за негоден и неспособен да вземаш в бъдеще решения относно същото това Владение. Готов съм да изпълня задълженията си на попечител и да управлявам Алдаран от твое име. Затова настоявам… — юмруците на дом Михаил се свиха, щом отново чу тази дума — …веднага да ми предадеш управлението на замъка, както и настойничеството над твоята дъщеря недестро Дорилис от Рокрейвън, за да й намеря подходящ съпруг за доброто на Владението. На предателя Донал от Рокрейвън, наричан още Делрей, който злонамерено е повлиял върху отслабналия ти ум, аз — попечителят на Алдаран, съм готов да предложа прошка, но само ако напусне замъка утре още преди изгрев слънце и никога повече не прекрачва границите на Владението, иначе всеки ще може да му отнеме живота, без да носи отговорност за това.
Донал не помръдна, само устните му се изопнаха в зла гримаса.
„О, значи той вече жадува Владението“ — досети се Аларт. Вероятно отначало е бил готов да отстъпи на хората от Скатфел. Но си личеше, че е свикнал с ролята на попечител и действителен наследник.
Позата и речта на човека-глас отново се промениха леко. Сега внушаваше впечатлението, че пред тях говори съвсем друг мъж, дори очертанията на лицето му сякаш станаха различни. Общото с посланието на Рейхъл беше само надменната наглост.
— Към това аз — Деймън-Рафаел от Елхалин, единствен и истински повелител на всички Владения, добавям следното. Настоявам Михаил от Алдаран незабавно да ми предаде изменника Аларт Хастур от Елхалин и неговата съпруга Касандра Ейлърд, за да отговарят по обвинение в заговор срещу короната. А ти, Михаил от Алдаран, се яви пред мен, за да обсъдим размера на данъка, който Владението ти ще изпраща в Тендара, за да не бъдеш прогонен и лишен от всичко.
Пратеникът отново наподоби Рейхъл.
— А ако ти, братко мой, се противопоставиш на исканията ми, ще имам пълното право да превзема със сила твоята твърдина и да ти наложа волята си.
Мъжът се поклони още веднъж и млъкна.
— Послание, надхвърлящо всякакви предели на търпението ми — отбеляза господарят на Алдаран. — По справедливост би трябвало да обеся и оногова, който ми го донесе, защото щом си служител на моя брат, дължиш подчинение преди всичко на неговия сюзерен — тоест на мен. Е, приятелю, защо да не се отнеса с теб, както постъпвам с всеки жалък изменник?
Човекът-глас пребледня изведнъж, но с нищо друго не издаде да се е уплашил.
— Господарю, словата не са мои, а на вашия брат и на негово височество от Елхалин. Ако ги смятате за обидни, моля ви да накажете истинските виновници.
— Ами да, май си прав. Защо да бия с пръчка кутрето, когато старият пес ме дразни с лаенето си? Добре, тогава отнеси моето послание до брат ми от Скатфел. Кажи му, че аз — Михаил от Алдаран, съм със здрав ум и че по закон и обичай си оставам негов сюзерен. Ако реша да постъпя по справедливост, трябва да му отнема Скатфел и да го обявя за престъпник и изгнаник в цялото Владение, както той си позволява спрямо законния съпруг на моята дъщеря. Предай още на Рейхъл, че дъщеря ми Дорилис е омъжена ди катенас и няма защо той тепърва да й търси съпруг. Сега чуй посланието ми към господаря Деймън-Рафаел от Елхалин. Изобщо не ме интересува кой е повелител на равнините отвъд Кадарин, защото в това Владение не признавам ничия воля над своята. Но ако бъдещият крал ме покани като равен на себе си на своята коронация в Тендара, тогава ще обсъждаме подробностите на етикета и ритуалите. Моят сродник и гост Аларт Хастур е добре дошъл в дома ми и нека сам реши как да отговори на господаря на Елхалин или да пренебрегне исканията му.
Аларт облиза устни — твърде късно се сети, че човекът-глас ще повтори дори този мимолетен признак на слабост.
— Кажи на моя брат Деймън-Рафаел, че дойдох в Алдаран като негов покорен поданик, вярно и усърдно изпълних поставената ми от него задача. Понеже в момента съм свободен от задължения, настоявам за правото си сам да избера кой покрив да е над главата ми, без да се допитвам до него. — „Доста слабоват отговор“ — сгълча се сам и потърси по-решителни думи. — Освен това смятам, че климатът в Хали не се отразяваше добре на съпругата ми, затова я доведох тук, където е в безопасност. — „Нека брат ми се задави от яд, ако ще!“ — И накрая заявявам, че и през ум не ми е минавало да заговорнича срещу короната. Аз съм верен поданик на Феликс, син на покойния крал Регис. Ако Феликс, единствен и истински крал в Тендара, ме призове да защитавам трона му срещу посегателства, веднага ще се отзова. А дотогава ще остана в Алдаран, за да не давам поводи на законния крал Феликс да ме подозира, че кроя заговори да му отнема трона.