Повелителката на бурите
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: Дарковър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Повелителката на бурите». Краткое содержание книги:
— И така се чувствам — засмя се оживено момичето. — Бях се проснала на леглото и изведнъж… не знам как да го обясня… стана ми много хубаво и знаех, че вие работите тук. Исках да бъда с вас. — Тя се сгуши до рамото на Маргали, доволна и мила. — И Катя каза да ви предам, че водата вече е чиста в баните и кухните. Ако ви се яде, всичко е готово.
Аларт знаеше, че на силите на Скатфел ще им бъде много трудно да навредят на Алдаран с помощта на матрици, ако решат да тръгнат срещу природата. Най-доволен остана, че дори не навредиха на онзи ларанзу, наложил заклинанието. На злото, което се опита да им стори, те отвърнаха само с добро.
„Свети Носителю на бремето, дано не прекрачим пределите на мислимото…“ Въпреки щастието и чувството за благополучие, звънящо във всеки негов нерв, Аларт знаеше, че сблъсъкът ще се развихря тепърва. Щом провалиха атаката чрез илюзия, командваните от Деймън-Рафаел и Рейхъл войски трябваше да се задоволят засега с по-обичайни средства.
Сподели предположението си с дом Михаил по-късно през деня, господарят на Алдаран обаче завъртя глава.
— Крепостта може да издържи на обикновена обсада и това е добре известно на моя брат. Той няма да изтърпи дълго.
— Но аз виждам в бъдещето — колебливо започна Аларт, — че ако се ограничим с обичайните похвати, стълкновението ще бъде много тежко и за двете страни. Дори не е сигурно, че ще надделеем ние. Само че успеят ли да ни въвлекат в битки с матрични технологии, очаква ни страшно бедствие. Сроднико, заклех се да направя всичко по силите си, за да ти помогна в този труден момент. И все пак те моля, дом Михаил, опитай се да не допуснеш прилагането на все по-ужасни похвати в сражението, ако ще да победим много по-трудно. Сам каза току-що, че крепостта е непревземаема при обикновена обсада. Не ги оставяй да ни подмамят в игра със стихии, за която ще съжаляваме.
Господарят на Алдаран се взря в бледото лице на събеседника си, във видимо потрепващите пръсти на ръцете му. Лесно беше да проумее защо Аларт настоява толкова, още си спомняше с тръпка на ужас разказите му за опустошенията от лепкав огън в равнините. Но старият, обръгнал на всичко войник в душата му, ветеран от какви ли не схватки в планините, виждаше само свикналия с мира човек, който се бои от опустошенията на войната. И разбирането му се примесваше с презрението на пълководеца към монаха.
— Как ми се иска да се придържаме само към почтените средства, осветени от традицията… Но ти видя, че твоят брат не се поколеба да прати срещу нас своите чудовища, понесли лепкав огън. Уви, опасявам се, че няма да се задоволи единствено с катапулти, обсадни стълби и яростни атаки на мъже, размахали мечове. Обещавам ти едно нещо — ако той не използва отново тези противоестествени подлости, аз няма пръв да прибягна до нападения с ларан. Но пък тук нямам матричен кръг, който да натрупа за мен запаси от страховити оръжия. Ако Деймън-Рафаел е докарал такива от равнините и ги е предоставил на отрядите от Скатфел, няма още дълго да ги отблъскваме само с арбалети и копия…
Колкото и да беше отчаян, Аларт трябваше да признае, че в доводите на дом Михаил звучи здравомислие. Нима самият той би позволил Касандра да попадне в ръцете на Деймън-Рафаел, защото се гнуси от употребата на лепкав огън? Нима би се примирил да види Донал обесен над портата, а Дорилис — дадена против волята й на някой простак? Все пак у него не бе останала дори сянка на съмнение, че послужат ли си още веднъж с ларан…
Чуваше скръбни викове… Дом Михаил стоеше пред него с наведена глава, по бузите му се стичаха сълзи, вече не можеше да носи товара на годините си. И проплакваше: „Прокълнат съм завинаги! Да бях умрял бездетен!…“ В представите му изплува лицето на Рената, сгърчено в страшна гримаса… Изгарящи мълнии като че унищожаваха сетивата му, очите на Дорилис святкаха безумно… Нито можеше да понася повече виденията, нито да ги пропъди от ума си. Онемяваше от тежестта им…
Погледна унило господаря на Алдаран, обърна се и излезе от залата.
Но поне засега нашествениците наистина се задоволиха с типичните обсадни средства. До края на този ден и цялата нощ запратените от катапултите камъни трещяха по стените, понякога прехвърчаха и запалени стрели. Налагаше се винаги да има мъже, които да бдят за пожари, някои от жените също притичваха с пълни кофи, за да гасят. А преди разсъмване, когато повечето стражи се щураха в опит да потушат десетина разгарящи се пожара, прозвуча тревожен вик — враговете вдигаха обсадни стълби. Повечето бяха посечени или хвърлени в урвата, но неколцина успяха да стъпят на стените и Донал им се изпречи с десетина стражи в първата ръкопашна схватка. Аларт не се отделяше от него и в битката с нападателите го раниха леко в ръката. Донал настоя да отиде да го превържат.