Повелителката на бурите
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: Дарковър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Повелителката на бурите». Краткое содержание книги:
— Значи ще е война на магьосници, а? — изсумтя потиснато един страж. — Каквото ще да е това в кладенеца, никой няма да пийне от него.
— Казвам ти, нищо й няма на водата! — нетърпеливо го сряза господарят на Алдаран. — Само изглежда като кръв.
— Ами смрадта и вкусът? — усъмни се готвачът. — Съгласен съм, никой няма да докосне такава гнусотия.
— Или ще пиете, или ще ви мъчи жажда — напомни Донал. — Човече, само умът ти смята водата за кръв. Гърлото ти веднага ще познае, че е вода.
— Не забравяйте животните — промърмори застаналият наблизо коняр. — Не си и мислете, че ще ги напоим с това.
Наистина вече се чуваше сърдито или паническо цвилене и мучене. Аларт се сети: „Ами да, всички животни се плашат от миризмата на кръв! Хората също се страхуват, трябва веднага да им покажем, че можем да се борим с подобни хитрости.“
А дом Михаил въздъхна:
— Добре де… Надявах се, че можем просто да не им обръщаме внимание, пък те нека си помислят, че заклинанието им не го бива. — Обърна се нерешително към Аларт: — Сроднико, нямам никакво право да искам от теб участие в отбраната на моята твърдина…
— Сроднико, моят брат се съюзи с твоя, да не споменавам и че се кани да сложи сам короната на главата си. Ако и аз бъда пленен заедно с вас, животът ми няма да струва и пукната пара.
— Тогава те моля да откриеш с дарбата си какви дяволии забъркват онези долу, дано вечно мръзнат в адовете на Зандру!
Аларт се съсредоточи и след малко промълви:
— В лагера им има поне един ларанзу с могъща матрица, а може и да са неколцина. Но заклинанието е простичко. Ще видя какво ще успея да направя.
— Донал ми е нужен тук, на стените — напомни господарят на Алдаран и Аларт кимна.
Повика с жест един от слугите.
— Върви да намериш съпругата ми, лейди Рената и лейди Маргали. Предай им, че ги моля веднага да се качат в наблюдателната кула. — Озърна се към дом Михаил и вдигна рамене: — Само там ще бъдем достатъчно изолирани от мислите и страха на останалите.
— Сроднико, разпореждай се, както намериш за добре.
Аларт се качи в кулата и изчака трите жени да се съберат.
— Знаете ли вече какво стана?
Рената сбърчи нос.
— Как да не знам… Моята прислужница искаше да ми напълни ваната и ненадейно се разпищя, че от крановете тече кръв. Веднага заподозрях, че е илюзия, но нима можех да убедя всички жени в замъка!
Маргали поклати глава.
— И аз долових заклинанието. Да си призная откровено, бих предпочела да ходя мръсна, вместо да се мия с тази гадост. А Дорилис много се уплаши. Горкото ми момиченце, пак я мъчи болестта на прехода. Надявах се вече да й се е разминало, но с всички тези вълнения…
— Добре — прекъсна я Аларт. — Първо да разберем как са го направили. Касандра, ти си наблюдателка, а ти, Рената, си най-опитната сред нас. Искаш ли да поемеш средоточието на силата?
— Не… Не смея — отвърна тя стресната.
Касандра веднага се досети и я прегърна през кръста.
— Рената, разбира се, че не бива да правиш това! Бременна си! Ако искаш, само наблюдавай състоянието ни, но остани извън кръга. Маргали, готова ли си?
По лицата им заиграха сините отблясъци от трите звездни камъка. След миг Касандра кимна. Заклинанието наистина беше съвсем простичко.
— Няма нужда да прахосваме силите си напразно. Просто ще дадем воля на природата да бъде каквато е.
Съзнанията им се сляха, докато се потапяха в обкръжаващите ги енергийни мрежи. Започнаха да повтарят най-елементарното призоваване на стихиите: „Земя, въздух, вода, огън. Пръст, скала, вятър, небе, дъжд, сняг, мълния…“ Ритъмът на природата се просмука в тях и Аларт усети как дори Рената се присъедини… защото съгласието с естествените процеси не можеше с нищо да навреди на нероденото дете. Още докато търсеха схемата, наложена върху нормалното излъчване на подземните потоци, вече знаеха, че във всеки кладенец или тръба в стените на замъка водата отново е кристално чиста. Забавиха се още малко в отчетливия ритъм и почувстваха присъствието на Дорилис, Донал и дом Михаил, на всеки в замъка, който имаше матрица и можеше да си служи с ларан. Всички, дори животните в оборите и конюшните се поддадоха на умиротворяващото излъчване. И сякаш самото светило блесна по-ярко за миг.
„Всичко в естеството е единство, цялото е нерушима хармония…“
Дорилис пристъпи на пръсти в стаята. Малко по-късно връзката се разпадна от само себе си, Маргали се усмихна и протегна ръка на своята приемна дъщеря.
— Отново изглеждаш добре, сладката ми.