Повелителката на бурите
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: Дарковър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Повелителката на бурите». Краткое содержание книги:
„Свърши се, няма връщане назад. Обявих се за непримирим противник на Деймън-Рафаел.“
Устоя на изкушението да проникне в бъдещето, за да види предварително как ще реагират брат му и Рейхъл на тези послания. Можеше да прехвърли в ума си стотина варианта, без да познае единствения, който ще настъпи.
В залата настъпи тишина — човекът-глас осмисляше и запомняше чутото. После се поклони отново и заговори:
— Моите господари, които ме изпратиха при вас, предвидиха отговора ви, затова ми заръчаха да ви предам следното. Донал от Рокрейвън, наричан още Делрей, е обявен за престъпник и изгнаник в пределите на това Владение и всеки, който му вземе главата, ще остане ненаказан. На предателя Аларт Хастур се предлага да разчита само на милостта на своя брат, ако му се предаде до залез слънце. А Михаил от Алдаран трябва да отстъпи властта над този замък и над всички негови обитатели, иначе ще бъде принуден със сила.
Пак последва дълго мълчание.
— Нямам намерение скоро да обикалям Владението си — подсмихна се накрая Михаил. — В случай че моят брат от Скатфел не може да измисли нищо по-добро по времето за сеитба и плодобер, нека си клечи пред портата ми, докогато му стигне търпението. Заявявам обаче, че ако нарани мъж или жена, дете или животно, потърсили законно закрилата ми, и ако престъпи чертата, на която са моите воини, ще смятам това за основание да унищожа и него, и въоръжените му отряди, а имението му Скатфел ще бъде конфискувано. Уверявам го, че доведат ли го тук като пленник, ще бъде обесен.
Щом стана ясно, че няма какво повече да се каже, пратеникът склони глава.
— Господарю, всичко ще бъде предадено, както е изречено.
Излезе заедно с войника, понесъл мирния флаг. Но още преди да е стигнал до вратата, Аларт вече знаеше какво е бъдещето.
Война.
Всъщност никога не се бе съмнявал в това.
Не се наложи да чакат дълго. Само час след като си отиде човекът-глас, отдолу започнаха да прелитат запалени стрели. Повечето падаха на плочите в дворовете, щом отскочеха от каменните стени, някои обаче се забиха в дървени покриви или в купи сено. Отново започнаха да изливат коритата за пране, преди пожарът да е пламнал из целия замък.
И пак тишина, този път зловеща. Това е, каза си Донал, разликата между очакваната и обявената война. Заповяда да навлажнят обилно сеното за животните.
Всички бяха готови да отблъснат обсаждащите отряди. В края на всяка стръмна пътека, водеща към крепостните стени, имаше силен стражеви пост. В Алдаран отдавна бяха натрупани предостатъчни запаси от храна за хората и животните. А сред стените имаше няколко дълбоки кладенеца, стигащи до подземни потоци, значи водата също беше в изобилие.
Три дни отминаха, а нападение все нямаше. И съгледвачите на наблюдателната кула, и мъжете от защитните пояси около стените не забелязваха нищо особено във вражеския лагер.
А на четвъртата сутрин Донал чу вайкане и писъци. Изтърча навън да види какво се е случило.
Стражи, готвачи и коняри се бяха струпали стъписани и зяпаха течността в кофите, извадени от кладенеца — гъста и някак лепкава, с цвета и миризмата на прясно източена кръв. Аларт също дойде намръщен. Успехът в отбраната на Алдаран зависеше почти само от водата. Ако хората на Скатфел бяха успели някак да отровят потоците, крепостта щеше да издържи ден-два, не повече. Още преди светилото да залезе, първите животни щяха да умрат. До изгрев щеше да има и мъртви деца. Не им оставаше друго, освен да се предадат.
Вгледа се в гнусната течност и попита:
— Само в този кладенец ли е такава? Какво става с потока, от който черпят вода за замъка?
— От кухните идвам, дом Аларт — увери го един от готвачите. — Същото е и там.
Бяха извикали и дом Михаил. Той се наведе и гребна с шепа. Сбърчи нос от вонята. Вдигна предпазливо ръка към устата си, вдигна рамене и плю.
— Чудна работа… Как са успели да отровят подземните потоци? Отговорът е един — това е невъзможно! — Докосна матрицата, окачена на шията му, отново пое глътка в устата си и изплю чиста вода. — Илюзия. Признавам — учудващо майсторски изпипана, но пак си е илюзия. Водата е чиста и не е вредна за здравето. Само са й наложили заклинание, за да прилича на кръв.