Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
Аспарух попита:
— Защо го направи?
Жрецът отговори:
— Исках да видиш как се определя истинската цена. Исках да видиш как конникът дава, колкото струва, и получава каквото иска. И как търговецът, който се дърпа и се дърли с всекиго, прекланя глава пред истинския конник и му взема истинската цена.
И жрецът с Аспарух напуснаха тържището.
3.
На другия ден евреинът дойде в двореца и макар Севар да не го пускаше при Аспарух, евреинът със своята настойчивост го принуди да го пусне. Но Севар тръгна по петите му. И те намериха Аспарух върху най-горната площадка на най-високата кула, която се издигаше над двореца и крепостта. Оттам Аспарух гледаше града, морето и далечните хълмове, защото от кулата се виждаше в четирите световни посоки, докъдето стига човешки поглед. А освен това горе духаше свеж вятър и отвяваше комарите. И Аспарух най-напред искаше да отпъди евреина, после се досети, че ще остане отново сам на върха на кулата, та му каза:
— Говори.
А евреинът погледна накриво към Севар. Но Аспарух каза:
— И той ще остане.
Защото в тия дни на самотия и мъка Аспарух се сближи със Севар. И евреинът каза:
— Господарю, нося ти вести, които непременно трябва да стигнат до ушите на великия хан.
Аспарух въздъхна и каза:
— Говори.
И евреинът му каза:
— Господарю, наоколо се твори безумие, и макар да съм видял много безумия през живота си, това надминава всичко. Защото Фанагория е станала свърталище на арабските търговци и съгледвачи. Арабите купуват всички кораби, до които се доберат, и купуват всичко за корабите, което се прави във Фанагория — платна, въжа, смола, котви, железни гвоздеи, гребла и какво ли не още. Арабите купуват всичкия коноп, който докарват славяните, и са заръчали още, и всичкото грубо платно, което докарват индуси и китайци. И купуват грубите ладии, с които славяните свалят по реките своите товари, а плащат, сякаш купуват обкована с мед галера. Купуват и всички здрави роби мъже, които стават за гребци на галера. А от Египет не идва дори лакът платно, защото арабите не го пускат на тържищата. И това не е всичко. Разбрах, че арабите правят тъй във всички пристанища на Черно море — в Херсонес, насреща, и в градовете Одесос и Месемврия. И това не са никакви търговци, защото плащат с неброени пари и не се пазарят. И разбрах, че всичко купено — и корабите, и за корабите, всичко отива в арабската войска, която утре ще тръгне да обсажда Константинопол по море. Ромеите са луди да продават корабите си, платната си и въжата си на своите врагове, които утре ще ги поробят. Това е все едно да продаваш въжето, с което ще те обесят. Всички са луди, луди са, господарю.
И евреинът вдигна ръце нагоре, за да призове небето за свидетел, а може би и за помощ. Аспарух, който го слушаше с половин ухо, защото сърцето го болеше, каза на евреина:
— Кои сме ние да учим ромеите как да живеят и какво да правят?
Евреинът поклати глава и каза:
— Не е така, господарю. Ако великият господар, ханът, е решил да помага на ромеите, трябва да запрети да се продават кораби и стока за корабите в най-голямото тържище и най-големите работилници край вътрешното море. А мисля, че великият хан ще подкрепи ромеите, както ги подкрепяше при Ираклий — нека не намери мир в гроба, и не само от любов, ами защото е по-добре арабите да са по-далеч и е по-добре човек да има за съседи ромеи, не и араби. И освен това — арабите дават злато на тюркутите да тръгнат срещу болгарите, защото тогава болгарите няма да нападнат славяните, та славяните ще притиснат ромеите от север.
И чак сега думите на евреина стигнаха до ума на Аспарух, та той се учуди и каза:
— Човече, откъде знаеш тези вести?
А евреинът скромно наведе очи и каза:
— Навсякъде имам очи и уши, господарю. И плащам щедро.
Тогава Севар не се сдържа и се обади, като каза:
— Господарю, той е научил тези вести от жените, които продават телата си край пристанището, защото нощем не спи в ложето, ами спи в техните нозе.
А хората от свитата на Аспарух бяха казали на Севар, че виждат евреина в улиците с фенери, които светеха цяла нощ. И тези улици сега се виждаха от кулата да тръгват като спици на колело от главината на пристанището. И се виждаха сламени, дървени и каменни покриви на къщи, а повече се виждаха зелените шатри на вековните смоковници. И над тях грееше ярко слънце, но тези къщи и покриви бяха свърталища на мрака и домове на насилието. И вечер, в полумрака, пред тях седяха разкрачени жени от сто различни народа, а между бедрата на всяка жена грееше с червена жар меден мангал. Мангалите не угасваха и в най-голямата жега на летните нощи не само защото пъдеха комарите, а защото щом мъж избереше жената, тя влизаше в бърлогата си и хвърляше шепа благоухание върху жарта. И докато жената вътре изкарваше хляба си, от жарта се вдигаше благоуханен дим, угоден на Афродита. И другите жени наоколо го вдъхваха и завиждаха.