Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
Точно тогава започнах да се чувствам виновна пред теб. Както вече ти писах, нямах никакви угризения на съвестта през цялото време, докато изпитвах силно желание към него. Единственото, което чувствах, бе, че е много хубаво, дето не забелязваш нищо. Въобразявах си, че ще ми се размине, докато ти не забелязваш. Връзката ми с онзи човек сякаш бе в свят, различен от света, където бях свързана с теб. Но след като желанието ми към него се стопи, вече не знаех къде се намирам.
Винаги съм си мислила, че съм честен човек. Вярно, имам си недостатъци. Но за важното не съм лъгала никого и не съм заблуждавала себе си. Никога не съм крила нищо от теб. Това ме караше да се чувствам горда. После обаче месеци наред без капка разкаяние те лъжех право в очите.
Ето какво започна да ме терзае. Ето какво ме накара да се чувствам кух, вятърничав човек без всякаква стойност. Всъщност вероятно съм точно такава. Но има още нещо, което и досега ме мъчи, и то е: как така изведнъж започнах да изпитвам такова силно неестествено полово влечение към човек, когото дори не обичах? Направо не проумявам. Ако не беше това влечение, още щях да се радвам на щастливия живот с теб. А онзи човек и досега щеше да си остане симпатичен приятел, с когото от време на време си бъбря. Ала онова чувство, онова невероятно всепоглъщащо полово влечение събори всичко, което ние с теб бяхме изградили през годините. Отне ми всичко: отне ми теб, дома, който бяхме подредили заедно, работата. Защо трябваше да се случи?
Преди три години, когато направих аборта, ти казах, че има нещо, което трябва да споделя с теб. Помниш ли? Вероятно е трябвало да го направя. Вероятно е трябвало да си изплача душата, за да не се стига дотук. Ако го бях направила, това сигурно нямаше да се случи никога. Но сега, след като се случи, дори сега ми се струва, че няма да съм в състояние да ти кажа как съм се чувствала тогава. Струва ми се, че веднъж изразя ли го с думи, всичко ще рухне още по-безвъзвратно, отколкото сега. Ето защо реших, че е най-добре да го преглътна и да изчезна.
Съжалявам, че трябва да ти го кажа, но с теб никога не съм изпитвала истинска сексуална наслада — и преди, и след като се оженихме. Беше ми приятно да ме прегръщаш, ала усещанията ми бяха някак смътни, сякаш се случваше на друг човек. Ти нямаш никаква вина. Сама съм си виновна, че не изпитвах нищо. Вътре в мен сякаш нещо блокираше и възпираше удоволствието, което можех да изпитам. Просто не знаех какво да правя, когато по причини, неразбираеми за мен, тези задръжки бяха пометени от секса с онзи мъж.
Между нас, между теб и мен, винаги е имало някаква голяма близост и нежност. Още от самото начало. Сега обаче те са погубени завинаги. Онзи напаснат механизъм, онова митичното нещо е унищожено. Аз го унищожих. По-точно някакво нещо ме принуди да го унищожа. Ужасно съжалявам, че стана така. Не всеки има такъв късмет, какъвто аз имах с теб. Мразя нещото, причинило всичко това. Нямаш представа как го ненавиждам. Искам да знам какво точно е то. Трябва да знам. Трябва да намеря неговите корени, да го осъдя и накажа. Не съм сигурна, че ще имам силата да го направя. Със сигурност обаче това е само мой проблем. Той няма нищо общо с теб.
Искам да те помоля за едно и то е: недей да мислиш повече за мен. Не се опитвай да ме намериш. Просто ме забрави и мисли как да започнеш нов живот. Колкото до майка ми, баща ми и брат ми, ще направя каквото трябва: ще им пиша и ще им обясня, че вината е изцяло моя и ти не си ми причинил нищо. Те няма да ти създават неприятности. Мисля скоро да подам молба за развод, така е най-добре и за двамата. Затова не възразявай. Съгласи се. Що се отнася до дрехите и другите вещи, които съм оставила, извинявай, но те моля да ги изхвърлиш или да ги дадеш на някого. Сега вече всичко принадлежи на миналото. Нямам право да докосвам нещата, които съм използвала, докато живеех с теб.
Сбогом.“