Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
Това не означава, че не ми е минавало през ума да ти го върна. Още ми беше криво, че веднъж прекара нощта с друга жена. Повярвах ти, когато ми каза, че не си имал нищо с нея, но от това не ми олекваше особено. Ето как се чувствах. Въпреки това имах връзка не за да ти го върна. Помня, веднъж казах, че ще го направя, но само се заканвах. Спах с него, защото исках. Защото не можех да устоя да не спя с него. Защото не можех да потисна сексуалното си желание.
Не се бяхме виждали известно време, после се срещнахме по работа. След това отидохме да вечеряме и да пийнем по нещо. Понеже, разбира се, не нося на пиене, колкото от любезност си поръчах чаша портокалов сок без капка алкохол вътре. Алкохолът няма нищо общо със случилото се. Говорехме си и вечеряхме съвсем нормално. По едно време обаче случайно се докоснахме и изведнъж ми се прииска да бъда в обятията му. В мига на допира разбрах, че той ме желае, той явно също усети, че аз го желая. Между нас премина нещо като електрически заряд, напълно ирационален и всепоглъщащ. Имах чувството, че небето се е срутило върху мен. Страните ми пламтяха, сърцето ми бумтеше, под кръста усещах някаква тежест. Направо не можех да седя на стола, толкова силно беше. В началото не разбрах какво става вътре в мен, после обаче схванах, че е сексуално желание. Желаех този мъж толкова силно, че едвам си поемах дъх. Без някой от двамата да отваря дума за това, отидохме в един хотел наблизо и продължихме с необуздан секс.
Сигурно ще те заболи, задето ти го описвам толкова ярко и подробно, но съм убедена, че в крайна сметка е най-добре да ти разкажа всичко честно. Дори и да е тежко, искам да понесеш болката и да продължиш да четеш нататък.
Онова, което направих с мъжа, няма нищо общо с «любовта». Единственото, което исках, беше да ме прегръща и да го усещам вътре в себе си. Никога през живота си не бях изпитвала такава задушаваща потребност от тялото на мъж. Бях чела по книгите за «непреодолимото желание», но до онзи ден не бях си представяла дори какво означава такъв израз.
Нямам представа защо тази потребност се е породила толкова внезапно, защо е била свързана не с теб, а с друг. Но беше невъзможно да потисна желанието, което изпитвах, нито пък съм и опитвала. Много те моля, разбери: и за миг не ми е хрумвало, че те предавам по някакъв начин. Сексът, който правех в хотелското легло с този мъж, наподобяваше лудост. За да съм докрай откровена, ще кажа, че никога през живота не ми е било толкова хубаво. Не, не беше тъй просто, не ми беше само «хубаво». Плътта ми се гънеше в топла кал. Съзнанието ми всмукваше чистата наслада до степен, че още малко, и да се пръсне — и накрая наистина се взриви. Беше неописуемо. Бе едно от най-прекрасните неща, които са ми се случвали някога.
А после, както знаеш, криех през цялото време. Ти така и не разбра, че имам връзка. Нито веднъж не се усъмни в мен — дори след като започнах да закъснявам. Сигурна съм, че ми имаше пълно доверие. Мислеше, че няма да те предам никога. А аз не изпитвах никаква вина, задето не оправдавам доверието ти. Обаждала съм се от хотелската стая и съм ти казвала, че ще се забавя в редакцията. Трупах лъжите една върху друга, от това обаче не ме болеше. Струваше ми се най-естественото нещо на света. Сърцето ми се нуждаеше от живота с теб. Домът, който делях с теб, бе мястото, на което принадлежах. Светът, на който принадлежах. Но тялото ми изпитваше неутолима потребност от секс с онзи мъж. Бях наполовина тук и наполовина там. Знаех, че рано или късно разривът ще дойде, тогава обаче ми се струваше, че този двойствен живот ще продължава вечно. Тук живеех идеално с теб, а там се любех необуздано с него.
Искам да разбереш поне едно. Не става въпрос, че сексуално ти му отстъпваш или че не ме привличаш, или че ми е втръснало да се любим. По онова време тялото ми просто изпитваше този необуздан непреодолим глад. Не можех да сторя нищо, за да му устоя. Нямам представа защо става така. Единственото, което мога да кажа, е, че става така. През седмиците, докато се любех с онзи мъж, на няколко пъти ми е минавало през главата да се любя и с теб. Струваше ми се нечестно да спя с него, а с теб — не. Но с теб вече не чувствах нищо. Сигурно си забелязал. Близо два месеца си намирах какви ли не оправдания, за да не спя с теб.
Един ден обаче онзи мъж поиска да те напусна и да остана с него. Подхождали сме си изключително много, нямало причини да не бъдем заедно. Щял да изостави семейството си. Помолих го да ми даде време да помисля. Но същата вечер, след като се разделихме, докато се прибирах с влака, си дадох сметка, че вече не изпитвам към него нищо. И аз не разбирам защо, но в мига, когато той ме помоли да живея с него, онова особено нещо вътре в мен изчезна, сякаш беше излязъл силен вятър, който го беше отнесъл. Желанието ми към този мъж се изпари, от него не остана и следа.