Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
12.
Открито. Докато се бръснех
— Обаждам ви се толкова късно, господин Окада, защото усетих, че трябва да се свържа с вас час по-скоро — обясни Малта Кано.
Докато я слушах, останах с впечатлението, че както винаги тя подбира и подрежда всяка дума в изреченията си според строгите правила на логиката.
— Стига да не възразявате, бих искала, господин Окада, да ми разрешите да ви задам няколко въпроса. Може ли?
Както държах слушалката, седнах на канапето.
— Питайте каквото сметнете за добре — отвърнах аз.
— Може би сте отсъствали последните два дни, господин Окада? Няколко пъти се опитах да се свържа с вас по телефона, но все ви нямаше.
— Ами да, нямаше ме. Исках да се махна за известно време от къщата. Да се усамотя и да помисля. Имам да обмислям много неща.
— Да, знам го прекрасно, господин Окада. Разбирам как се чувствате. Когато човек иска да обмисли на бистра глава, внимателно нещо, е хубаво да промени обстановката. Знам, ще си кажете, че проявявам прекалено любопитство, но в такъв случай много далеч ли се намирахте, господин Окада?
— Не чак толкова далеч — отвърнах преднамерено мъгляво. Преместих слушалката от лявата в дясната си ръка. — Как да се изразя? Бях на усамотено място. Но наистина не мога да се впускам в подробности. Върнах се преди малко. Прекалено уморен съм за обяснения.
— Разбира се, господин Окада. Влизам ви в положението. Всички си имат своите причини. Няма да настоявам да ми обяснявате. Вероятно наистина сте уморен, личи от гласа ви. Много ви моля, не се притеснявайте от мен. В такъв момент няма да ви досаждам с прекалено много въпроси. Винаги бихме могли да го обсъдим в по-подходящо време. Знам, твърде невъзпитано е от моя страна да ви задавам такъв личен въпрос, но го направих само защото се притеснявах, че през последните няколко дни ви се е случило нещо много лошо.
Опитах се да отговоря подобаващо, ала тихият шум, който излезе от устата ми, прозвуча не толкова като отговор, колкото като стон на водно животно, което се е задавило. Нещо много лошо, помислих си аз. От всичко, което ми се беше случило, кое беше лошо и кое — добро? Кое беше правилно и кое — не толкова правилно?
— Благодаря ви, че се притеснявате за мен — казах, след като си възвърнах дар словото, — но в момента съм добре. Не мога да кажа, че ми се е случило нещо хубаво, но не ми се е случило и нищо чак толкова лошо.
— Радвам се да го чуя.
— Просто съм уморен — допълних аз.
Малта Кано се прокашля тихо и изискано.
— Между другото, господин Окада, случайно да сте забелязвали през последните дни някаква голяма физическа промяна?
— Физическа промяна ли? В мен?
— Да, господин Окада. Някаква промяна в тялото ви.
Вдигнах лице и погледнах отражението си върху стъклената врата за задния двор, но не забелязах нищо, което да се нарече физическа промяна. Под душа се бях изтъркал навсякъде, но и тогава не бях забелязал нищо.
— Каква промяна имате предвид? — попитах аз.
— Нямам представа каква би могла да бъде, но би трябвало да личи от пръв поглед.
Сложих лявата си китка на масата и я разгледах, но в нея нямаше нищо необичайно. Поне аз не забелязвах да се е променила. Не беше се позлатила, между пръстите ми не се бяха появили ципи. Не беше нито красива, нито грозна.
— Какво имате предвид, като казвате, че би трябвало да личи от пръв поглед? Нещо като криле, поникнали на гърба ми ли?
— Би могло да е и нещо такова — отвърна все така спокойно Малта Кано. — В смисъл че и това е възможно.
— Да, разбира се — казах аз.
— Е, забелязвали ли сте такава промяна?
— Всъщност не. Поне засега. Ако на гърба ми бяха поникнали криле, все щях да забележа, нали?
— Вероятно — съгласи се Малта Кано. — Но все пак внимавайте, господин Окада. Не е никак просто човек да разбере в какво състояние се намира. Така например не може да види сам лицето си. Няма друг избор, освен да погледне отражението си в огледалото. Чрез опита малко по малко започваме да вярваме, че образът е истински, но толкова.
— Ще внимавам — обещах аз.
— Все пак има още нещо, за което бих искала да ви питам, господин Окада. От известно време не мога да установя връзка със сестра си Крита, както загубих връзка и с вас. Може да е съвпадение, но ми се струва твърде странно. Питам се дали случайно не знаете нещо по случая.
— За Крита Кано ли?!
— Да — потвърди Малта Кано. — Хрумва ли ви нещо във връзка с това?