Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Права си — отвърна той. — Съвсем бях забравил.
— Можем ли да си построим?
Сега Емили също се бе надигнала и го гледаше развълнувано.
— С перденца и кофа, с която да качваме разни работи.
Той се зачуди дали във филма, който гледаха, нямаше някаква подобна къщичка, скована сред клоните на старо дърво. Те лесно се впечатляваха.
— Перденца ли? Защо не?
— Кога? — извика Емили прекалено високо.
— Скоро, нали? — добави Ники.
Тези въпроси го удариха като юмрук в гърдите. Всичко се свеждаше до време. Това бе нещото, което не му достигаше и го караше да се чувства измамен, а също и измамник. Не бе толкова важно, че нямаше време за себе си, но се отнасяше нехайно към дъщерите си, а даже и работата му понякога страдаше. Той смяташе себе си за човек, който умее отлично да си разпределя задачите, но откъде да намери четири часа, за да построи къщичка върху дърво с децата си? А ако не можеше да намери четири часа, за да бъде с тях, какво говореше това за него?
— Този уикенд — отвърна той.
— Наистина ли? — попита Ники, която внезапно бе поела ролята на говорителка.
Тази промяна привлече вниманието на баща й. От двете Ники се бе отдръпнала много по-дълбоко в себе си след развода. Повишението й в говорителка и охотата, с която Емили го позволи, бе от голямо значение за него.
— Наистина — отвърна той. — Тази събота.
За негова изненада момичетата скочиха от пода, размахвайки ръце, и затанцуваха, което накара Уолт да осъзнае, че е пропускал такива очевидни неща. Възбудата им нямаше почти нищо общо с къщичката.
— В събота — повтори той и видя как думите му предизвикаха още по-бурна радост.
Прииска му се да имаше фотоапарат. Искаше да запечата въодушевлението върху лицата на дъщерите си, искаше му се да разбира по-добре трудностите на бащинството и твърдо реши да изпълни обещанието си.
Сега, когато идеята за къщичката узря, той започна да обмисля кое дърво или дървета в задния двор би могъл да използва, както и да съставя план за постройката. Да построиш къщичка сред клоните, не беше просто начинание, а Уолт не бе кой знае колко сръчен в ръцете. Той потърси в Гугъл планове за подобни къщички и получи половин милион резултата. Превъртя надолу страницата, но после си промени решението и цъкна на линка „Изображения“ в горния край, за да види с какво се е захванал.
Върху екрана имаше малка снимка на дървена къщичка — същата като последната, която бе виждал: тази в гората в имението на Енгълтън. Тази, близо до която бе седял, когато подхвърли на Фиона, че един малък пожар ще разчисти хубаво нещата.
Домашният му телефон иззвъня и го прекъсна. Той неохотно стана, за да отговори. Всички, които искаха да се свържат с него, го търсеха на мобилния, затова Уолт предположи, че или е за момичетата, или е някакъв рекламен агент. И двата варианта го дразнеха. Той вдигна телефона.
— Тук е Уолт — каза и млъкна.
— Шериф Флеминг? — Беше тънък, плах гласец с испански акцент и първата мисъл на Уолт бе откъде жената се е сдобила с телефона му, който не бе включен в указателя.
— На телефона.
— Казвам се Виктория Менкез. Аз съм жената на Гилермо. Познавате Гилермо. Работи за Горската служба.
— Да, госпожо Менкез.
— Моят Гилермо, той не си дошъл вкъщи.
Веднъж вече бяха подвели Уолт да търси Гили. Той усети как на върха на езика му напира сарказъм, но го преглътна.
— Сигурен съм, че е добре — каза Уолт. — Обадихте ли се на приятелите му?
— Той не добре — възрази тя. — Той каза, че направи нещо за вас, когато излезе тази сутрин. Затова ви се обаждам. Защо той се не обажда? Защо не идва за вечеря?
— За мен ли? — изтърси Уолт прекалено бързо. Последното, от което имаше нужда, бе да обикаля кръчмите и да дири Гили Менкез. Канеше се да й предложи да потърси в графата „Барове“ на телефонния указател, но се овладя.
— Горската служба — каза той. — Трябва да носи радио или нещо такова?
— Обадих се. Не отговаря. Само запис: „Офисът отваря в осем сутринта“. Знам кога отваря офисът. — Сега пък самата тя стана саркастична.
Уолт погледна към часовника в кухнята. Беше по-рано, отколкото си мислеше. Звуците от филма на „Дисни“ го смущаваха — в тях имаше прекалено много смях за сегашния му разговор.