Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
Кайра погледна първо към адвоката си, а после към Фиона.
— Да, мисля.
— Аз не бих се тревожила.
— На мое място щеше да се тревожиш — каза Кайра.
— И защо?
— Защото… знаеш.
— Кажи ми.
— Аз оставих бухалката там.
— Къде?
— Пред вратата. Онази нощ, когато шерифът дойде и аз го дебнех.
— Коя врата?
— Входната врата. Тук. — Тя посочи.
— Добре. И какво стана с бухалката?
Очите на Кайра се стрелнаха към Ериън, после се върнаха на Фиона.
— Ами вече я няма там.
— Слушай — каза Фиона, — той е на твоя страна. На наша страна. Каквото и да чуе, няма значение, защото те представлява.
— Ами ти? Кой представлява теб?
— Не съм аз тази, която се нуждае от адвокат — възрази Фиона.
Кайра сведе глава.
— Кей?
— Ами ако се нуждаеш?
— От адвокат ли?
Тя поклати глава утвърдително.
Фиона погледна към Ериън, който й даде знак да продължи.
— В нощта на вечерята на Защитниците ти го позна, нали?
Тя кимна.
— Марти е бил там. Ти си го видяла. По-късно ми каза и аз не ти повярвах, а сега знам, че трябваше. Извинявай за това. — Кайра сви рамене. — Просто… просто не ми се виждаше възможно.
— Аз се вцепених.
— Сигурно съм минала точно покрай него. Осъзнаваш ли? Получих онзи имейл и веднага си тръгнах, и ако не съм минала точно покрай него, сме се разминали на косъм. Ако ме беше намерил там, нищо от това нямаше да се случи. Нищо нямаше да протече по този начин. Той е търсел мен.
— Точно от това се страхувах. Затова се вцепених.
— Всичките тези години… Нали знаеш колко ме беше страх от него? Ти си единствената тук, с която съм говорила за това. Заради онази работа с Рой Коутс… имахме нещо общо, ти и аз. Знам, че искаш да ме защитиш, но вече не е нужно да упорстваш, защото аз си спомних. От нещо, което Уолт — шерифът — спомена. Не знам. Просто спомените се върнаха изведнъж. Сякаш нещо се отключи. Катрин казва, че се случват такива работи. Предупреди ме, че ще стане така, а аз не й повярвах. Но то стана. Не съм си спомнила абсолютно всичко. Тя казва, че е нужно време. Но това, което си спомням, е много ясно. Той беше там… дошъл да ми се извини, Кайра. Не да ме нарани. А да се извини. Изкара ми акъла. Бях ужасена от него. И от факта, че ми се извиняваше. Мисля, че не бях на себе си. Направих крачка назад и сигурно съм се спънала в табуретката и съм си ударила главата.
— Но аз те видях с бухалката — изтърси Кайра, сякаш забравила за Ериън. — Видях те как го удряш.
— Мен ли?
— По главата. Отзад.
— Аз? — ахна изумено Фиона.
— Пред бунгалото ти. Бяхте двамата.
— Но… видяла си мен?
— Какво трябваше да направя? Не исках да разбереш, че съм видяла. Не исках никой да разбере. Колата потегли. Неговата кола. Не караше той, това е сигурно. Не и след този удар. Аз се качих в пикапа и заминах. Не знаех какво друго да направя.
— Аз? — повтори Фиона. — Видяла си мен?
Кайра плачеше. Наведе глава.
Фиона заобиколи масичката за кафе, седна до нея и я прегърна. Кайра подсмърчаше.
— Не исках да те забърквам в неприятности.
Фиона потисна собствените си сълзи.
— Но аз мислех, че ти си го направила.
— Аз ли?! — Кайра се облегна назад и се втренчи в лицето на Фиона. — Сериозно?
— А Уолт… Той смята, че сме го направили заедно. Че се прикриваме една друга.
Кайра избухна в смях, докато сълзите й продължаваха да се стичат.
— Какво?
— Да, знам, че е абсурдно.
— Ама наистина ли?
Фиона кимна.
— Какво ще правим сега? — попита Кайра. После погледна към адвоката си.
— Имат някаква улика — каза Питър Ериън. — Съдейки по чутото, предполагам, че става дума за бейзболната бухалка. Това може да ни нанесе голяма вреда. Шерифът не искаше да ми каже, така че за нас е по-добре, че вече го знам. А и те още не са повдигнали обвинения срещу вас. Срещу която и да е от вас. Предполагам, че прокурорът е разубедил шерифа, и то с основание: доказателствата не са му харесали. Или пък може би чакат още резултати от лабораторията, или нови свидетели. Или може би заради положението ви в обществото. Вие сте нещо като знаменитост — каза той на Кайра. — А може просто да чакат всичко да се навърже. Важно е да вземем предвид и това. Не по-малко важно е вие двете да изложите точно какво си спомняте. Да го запишете точно както си го спомняте. Аз ще съм единственият, който ще притежава тези документи. Ако бъдат повдигнати обвинения, мога да поискам достъп до уликите. Ако шерифът подготвя дело срещу двете ви, това е по-сложно и ще отнеме повече време. В даден момент той ще се опита да настрои някоя от вас срещу другата. Това е доста елементарен подход. Аз трябва да присъствам на тези разпити.