Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
Двамата с Беатрис вече се движеха много бързо. Уолт почти тичаше, а Беатрис спираше да го изчака и пак се стрелваше. Когато най-после му позволи да я застигне, се бе привела напред, опряна на предните лапи, и всеки сантиметър от тялото й потрепваше, от което той разбра, че са близо.
Потупа я по главата и по гърдите и й даде знак да стои на място. Промъкна се през някакви храсталаци толкова тихо, колкото е възможно за човек или животно. Вярваше, че е невидим, по-бърз и по-способен от противника си, независимо, че онзи се смяташе за планинец. Сега бяха в царството на Уолт, мястото, където той се чувстваше като у дома си, място, с което се отъждествяваше и от което извличаше своята същност. Можеше да остави съвещателните зали и човешките взаимоотношения на другите — на него му беше достатъчна непрогледната гора и мотивацията, че трябва да залови убиеца.
Пред очите му се откри изглед към поляната: тя бе пуста. Телефонът в джоба му завибрира. Уолт не му обърна внимание и той скоро спря. Звездната светлина придаваше синкав оттенък на тревистото поле, върху което изоставеният лагер в далечината приличаше на грозен белег. Уолт посегна през клонките на дивата череша и хвана стиска полска трева. Узрелите семена изпопадаха. Бяха същите като онези, които бе намерил по панталоните на Гили. В най-сухите части от поляната тревата липсваше и се бяха образували продълговати голи петна. Уолт излезе на откритото, но остана приведен и се придържаше към края на гората, където се издигаше стена от сянка.
Цъкна веднъж с език и Беатрис дотича по-бързо, отколкото очакваше. Направи й знак с ръка и тя застана до него, готова да го следва. От мястото на което се намираше, Уолт можеше да погледне назад и вниманието му бе привлечено от един по-тъмен откос сред неподвижното море от трева: някакъв човек, сам, се бе движил от място, много близко до онова, където Уолт бе стоял присвит преди малко, в посока към изоставения навес и лагерния огън.
Той остана напълно неподвижен, докато очите му търсеха други аномалии. Лесно забеляза утъпканата пътека, използвана от редките туристи — пътя, по който той и другите се бяха приближили към лагера. Сега можеше да си представи Гили там, как е уловил някаква следа в гората и я следва бързо като всеки следотърсач. Развълнуван. Целеустремен. Тъй като линията водеше в тази посока, той си представи убиеца на Менкез някъде по-нагоре, близо до навеса или вече далеч оттатък, следващ пътеката, която прехвърляше билото и водеше към дерето Грийнхорн.
Уолт зърна проблясъци на фарове през дърветата долу вдясно. Линейката, помисли си. Бе изправен пред избора дали да се опита да пусне Беатрис отново по миризмата, или да тръгне по същата пътека, по която двамата с Брандън бяха следвали влюбените туристи. Опита се да мисли като своя противник или поне да реагира като него. Какво би видял той във фаровете? Опасност или любопитен факт?
Мъжът се бе показал като безочлив — бе живял поне през част от времето в дървената къщичка, на метри от две жени. Дали това, че бе проснал с бухалка Мартел Гейл, показваше някаква привързаност към Фиона? Дали същата съдба не бе очаквала и Уолт, когато Кайра го беше прекъснала, докато надзърташе през прозорците на бунгалото? Дали пристигащите фарове биха разбудили любопитството на убиеца? Би ли могъл той да устои на изкушението да види дали е разкрит и каква реакция ще предизвика?
Уолт се върна към онова, което го бе довело тук — единственото, на което можеше да се довери. Извади салфетката от задния си джоб, подаде я на Беатрис да я подуши и заповяда отново:
— Намерѝ го.
49.
— Не можете да се качвате там! — извика Фиона, когато шофьорът на линейката сложи крак на първото стъпало на стълбата.
— Моля? — възмутено я изгледа мъжът.
Неговият партньор, лекарят, се приближи откъм далечния край на колата.
— Госпожо, смяната ни свършва след четирийсет и пет минути. Работим от дванайсет часа. Наредено ни е да свършим определена работа тук и ще съм ви благодарен, ако не се бъркате.