Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Пред бунгалото не съм била аз — каза Фиона. — Готова съм да се обзаложа, че съм била вътре и съм лежала в безсъзнание на пода, макар да не го знам със сигурност.
— Това е голям облог — каза Ериън. — Не съм сигурен, че бихте искали да го направите.
— Е, не съм била аз — каза Кайра. — Аз го видях. Не съм го направила.
— Нямаше ли други коли? — попита Ериън Кайра.
— Не видях такива. А и не съм чула звънеца от портала.
— Обвинението може да излезе с тезата, че е била едната или другата от вас, или както казвате, че мисли шерифът, че сте били и двете и се прикривате една друга.
— Само че не е вярно — възрази Кайра.
Лицето на Ериън посърна.
— Тук говорим за закона. Истината е само една малка част от уравнението. — Той изчака малко, докато двете проумеят думите му. — Значи вашите родители са ви канили да отседнете у тях?
Кайра кимна. Бяха говорили за това по-рано, докато пътуваха към имението.
— Обаче аз не искам.
Фиона се намеси:
— Кайра, трябва да го направиш. Може би това е възможността, която чакаш.
— Не искам да го виждам.
— Ами ако баща ти се е променил?
— Той не се променя.
— Всички се променяме — каза Фиона, — ако другите ни дадат шанс.
Кайра кимна лекичко.
— Но само за тази нощ.
— Недей да съдиш прибързано — посъветва я Фиона.
— Не искам да те напускам.
— Трябва да си изясним някои неща — каза Фиона. — Да напишем някои неща. С мен всичко ще е наред.
— Мога да ви закарам — предложи Ериън.
— Ще си събера нещата — каза Кайра, като стана и неохотно пусна ръката на Фиона.
— Какво мислите за всичко това? — попита Фиона Ериън, когато останаха насаме.
— Вярвате ли й? — заинтересува се той.
— Напълно.
— А откъде знаете, че сте се спънали в табуретка? Ами ако сте получили раната извън бунгалото?
— Мислите ли, че не ми е хрумвало?
— Как смятате, възможно ли е?
— Питате дали съм го мразела чак толкова? Да. Мразех го. Но дали бих направила такова нещо? Никога.
— „Никога“ е твърде голяма дума.
— Никога — повтори Фиона.
Ериън извади портфейла си и измъкна от него една визитна картичка.
— В случай че имате нужда от мен.
— Нямам.
— И все пак, в случай че имате — каза той.
Фиона взе картичката.
48.
Откъм хола се чуваше телевизорът, по който вървеше филм на „Дисни“, а Уолт работеше на компютъра си на масата в трапезарията. Беше се свързал със сървъра на офиса и довършваше доклада за ареста на Фанчели. Вече бе говорил с помощник щатския прокурор в Бойси, който му бе обещал, че обвинението по Закона за дивеча ще издържи. Уолт вярваше, че с малко задкулисни разговори ще успее да издейства на Фанчели максималната присъда от глоба и една година затвор. Което бе малко възмездие за истинското му престъпление, но по-добре от нищо.
Обискът в дома на Фанчели не бе успял да открие никакви следи от издевателство над деца — нито сувенири, нито видеоклипове, — но арестът на мъжа включваше задължително вземане на ДНК проба, а именно към това се стремеше Уолт. Надяваше се с нейна помощ до края на седмицата да докаже, че Фанчели е забременил доведената си дъщеря. Тогава мръсникът щеше да прекара на топло доста повече от година. Докато привършваше доклада си, Уолт се чувстваше рядко добре и си мислеше, че това е една от хубавите му вечери.
— Хей, татко — извика Ники от хола.
Сигурно имаше рекламна пауза, защото обикновено момичетата не се интересуваха от съществуването му, докато гледаха филм.
— Да?
— Ти май щеше да ни правиш къщичка върху дърво.
Това беше семеен въпрос, който изникваше през около шест месеца. Уолт се бе противил на идеята заради големия труд, който се изискваше, и вероятността това да се окаже само мимолетен интерес. И което бе по-важно, осъзнаваше, че това не е за момичета. Мислеше за дървените къщички сред клоните като за момчешки царства и бе убеден, че на дъщерите му бързо ще им доскучае, но сега вече се съмняваше в това.